Антоан Ескален дез Емар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Антоан Ескален дез Емар
френски офицер
Антоан Ескален дез Емар 
Роден: около 1498
Гард Адемар, Франция
Починал: 1578  (на около 80 години)
Гард Адемар, Франция

Антоан Ескален дез Емар, барон Ла Гард-Адемар, сеньор на Пиерелат (на френски: Antoine Escalin des Aimars, baron La Garde-Adhémar, seigneur de Pierrelatte, ум. 1578), известен и с прзвището капитан Полен, е френски дипломат и военачалник от 16 в. — посланик на Франция в Османската империя от 1541 до 1547 г.

Френско-османски съюз[редактиране | edit source]

През 1541 г. Антоан Ескален дез Емар е назначен за посланик на Франция в Константинопол на мястото на починалия Антонио Ринкон. През 1542 г. капитан Полин договаря успешно условията на Френско-отоманския алианс в Италианската война от 1542-1546, според които Османската империя се ангажира да се включи във войната на страната на Франция с 60-хилядна армия и 150 галери. По същото време Дез Емар се опитва да ангажира във войната и Венеция, но опитите му не дават резултат.

През 1543 г. Антоан дез Емар, съпровождан от флотилия турски галери, начело с Хайредин Барбароса, акостира на островите близо до Кан и през август 1543 командва френско-турската обсада на Ница. Освен това капитан Полин е натоварен с уреждането на презимуването на турските войски в Тулон.

Петте галери на капитан Полин пред Пера, Константинопол, през август 1544. Гравюра от Жиром Муранд.

През 1544 г. начело на пет френски галери Антоан дез Емар отново потегля на мисия към Константинопол. По пътя към града на Босфора Дез Емар придружава флота на Барбароса по време на нападенията му по западния бряг на Италия, които водят до разграбването на градовете Порто Еркол, Джилио, Липари и до отвеждането на повече от 6 000 души в плен. Галерите на Емар и Барбароса се разделят при остров Сицилия, откъдето Емар се отправя към Константинопол и пристига в столицата на Османската империя на 10 август 1544 г., за да докладва лично на Сюлейман Великолепни резултатите от експедицията.

Мериндолско клане[редактиране | edit source]

През 1545 г. капитан Полин предвожда 2000 ветерани от Италианската война към Булон сюр Мер, където трябва да подкрепи други френски части срещу Англия. По пътя към Булон, Емар получава заповеди от Франсоа I да се включи в кръстоносния поход срещу валденсите в Прованс. Така Емар и войниците му се включват в опустошаването на градовете Мериндол и Кабриере и в унищожаването околните валденски села. Жертвите на клането в различните източници варират между стотици и хиляди. Освен това хиляди жители са изпратени на принудителен труд във френските галери, а няколко села (между 22-28) са напълно унищожени.

След приключването на кампанията срещу валденсите Емар и войските му вземат участие във френската инвазия на остров Уайт през същата година.

През 1547 г. Антоан дез Емар отстъпва поста си на посланник пред Високата порта на Габриел д'Арамон.

През 1553 г. Емар отново си сътрудничи с османския флот в Средиземно море в събитията, съпътстващи инвазията в Корсика през същата година.

През 1571 г. Антоан дез Емар командва френската флота в обсадата на хугенотите в Ла Рошел.

Източник[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Antoine Escalin des Aimars“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.