Аспровалта

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Знаме на ГърцияЗнаме на Гръцка МакедонияАспровалта
Ασπροβάλτα
Панорама на Аспровалта.
Панорама на Аспровалта.
Местоположение
Greece relief location map.jpg
ButtonRed.svg
Аспровалта
Аспровалта на картата на Гърция
Dimos Volvis - Central Macedonia.svg
ButtonRed.svg
Аспровалта
Аспровалта на картата на дем Бешичко езеро и област Централна Македония
Координати: 40°43′00.12″ с. ш. 23°42′00″ и. д. / 40.7167, 23.7000
Данни
Област Централна Македония
Дем Бешичко езеро
Географска област Халкидически полуостров
Население 3 039 (2001)
Надм. височина 0 m
Пощ. код 570 21
Тел. код 23970-2

Аспрова̀лта (на гръцки: Ασπροβάλτα) е курортно селище в Егейска Македония, Гърция, дем Бешичко езеро в област Централна Македония с 3 039 жители (2001).

География[редактиране | edit source]

Аспровалта е разположено на северозападния бряг на Орфанския залив в подножието на Богданската планина.

История[редактиране | edit source]

В Османската империя[редактиране | edit source]

В склоновете на Богданската планина е разположен късносредновековният манастир „Свети Георги“.

През 19 век и началото на 20 век, Аспровалта е малко селце, числящо се към Лъгадинската каза. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото брои 85 жители, всички турци.[1]

В 1906 година шефът на руските жандармерийски инструктори в Солунския санджак Николай Сурин посещава Аспровалта и по-късно пише:

Жителите на крайбрежните села Ставрос, Враста и Аспровалта беха смели гръцки рибари, които почти целото време прекарваха в морето и се интересуваха много повече за барбуни, скариди и октоподи, отколкото за политически борби и интриги, които се развиваха на сушата.[2]

В Гърция[редактиране | edit source]

В 1912 година, по време на Балканската война, в Аспровалта влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Гърция. В 1913 година селото (Ασπροβάλτα) има 52 жители.[3] След разгрома на Гърция в Гръцко-турската война в 1922 година в селото са заселени малоазийски гърци бежанци от село Ренкьой.[4] В 1928 година селото е изцяло бежанско с 98 семейства и 347 души.[5]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 169.
  2. Сурин, Н. Погърчването на българите в Лъгадинско. Спомени от Македония, в: Македонски преглед, 1927, кн. 2, с. 149.
  3. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία.
  4. Официален сайт на Дем Агиос Георгиос
  5. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928



Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.