Афродита Алексиева
| Афродита Алексиева | |
| българска класическа филоложка | |
| Родена | |
|---|---|
| Националност |  България |
| Учила в | Софийски университет |
| Научна дейност | |
| Област | класическа филология археология |
| Титла | старши научен сътрудник |
Афродита Зурмалиева Алексиева е българска археоложка и класическа филоложка.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Родена е на 22 август 1938 г. в Созопол. През 1962 г. завършва класическа филология с профил археология и музейно дело в Софийския университет. През 1962 – 1967 г. работи като музеен работник. От 1971 г. е научен сътрудник в Института за балканистика при БАН, от 1972 г. е доктор по филология, а от 1988 г. е старши научен сътрудник.[1]
Научни трудове[редактиране | редактиране на кода]
- „Преводните повести и романи от гръцки през първата половина на XIX век (до Кримската война)“ (1974)
- „Гръцката просвета и формирането на българската възрожденска интелигенция“ (1979)
- „Две преводни драми през Възраждането“ (1980)
- „Българо-балкански културни взаимоотношения 1878 – 1944“ (1986, съставител, в съавторство)
- „Преводна проза от гръцки през Възраждането“ (1987)
- „Софроний Врачански. Съчинения“ (съставител, т. 1 – 1989, т. 2 – 1992)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Чолов, Петър. Български историци. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2010. ISBN 978-954-322-149-3. с. 13.
