Ахил Чальовски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ахил Чальовски
български фармацевт
Роден
1887 г.
Починал
неизв.

Ахил Димитров Чальовски е български революционер и фармацевт.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Аптека „Ахил Чаловски“ в Битоля, 30-те година на XX век. Фото Братя Манаки

Роден е в Битоля през 1887 година. След завършване на местната Битолска българска класическа гимназия се включвав във ВМОРО. Участва в Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година, в което губи крака си.[1] По-късно учи фармация в Американския университет в Бейрут, но се дипломира в Цариград.[2] Открива аптека в Битоля през 1910 година, която затваря през 1916 година, когато заминава за България. След войната през 1919 година се завръща в Битоля, но поради това, че сградата на аптеката е пострадала от бомбардировките, през 1920 година лицензът му е отнет. През 1921 година сградата е ремонтирана и аптеката е отворена отново от Ахил, който през 1926 година я премества в настоящата сграда. Чальовски е член на Битолския клон на Българските акционни комитети през 1941 година.[3][4] При подготовката за изтегляне на германците от Битоля през есента на 1944 г., попада в списък на 16 заложници. Те трябва да обезпечат безпроблемното изтегляне на германците от града.[5]

Чальовски е женен за Невена Мирчева, сестра на Кирил Мирчев.[6] Баща е на комунистическата активистка Лиляна Чаловска.[1]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
Мино Чальовски
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Аврам Чальовски
(1854 — 1943)
 
 
 
Димитър Чальовски
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Евстатий Чальовски
(1885 — 1943)
 
Манол Чальовски
(1888 — ?)
 
Ахил Чальовски
(1887 — ?)
 
Невена Мирчева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Драга Чаловска
 
Лиляна Чаловска
(1920 — 1997)
 
Цветанка Чаловска
 
Тодор Чаловски
(1945 — 2015)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Яне Чаловски
(р. 1973)
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Бойдев, Васил. От юнкер до генерал. Това, което малцина знаят // Посетен на 12 септември 2020 г.
  2. Aптеката на Ахил „Кај Рибарниците“ // Бабам Битола, May 11, 2016. Посетен на 12 септември 2020 г.
  3. Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 178.
  4. Минчев, Димитър. Българските акционни комитети в Македония – 1941 г. София,, Македонски научен институт, 1995. с. 111.
  5. Михаило Апостолски, АСНОМ, остварување на идеите за создавање на македонската држава и неговиот медународен одглас и одраз: симпозиум посветен на 30-годишнината од АСНОМ, Скопје, 23-25 октомври 1974 година, МАНУ, 1977, стр. 451.
  6. Огнянов, Михаил. Македония - преживяна съдба. София, ИК „Гутенберг“, 2002. ISBN 954-9943-35-6. с. 97.