Ахмед бей джамия (Кюстендил)
Вижте пояснителната страница за други значения на Ахмед бей джамия.
| Ахмед бей джамия | |
| Вид | Джамия |
|---|---|
| Местоположение | |
| Изграждане | 15 век |
| Съвременен статут | Недействащ Паметник на културата |
| Съвременно състояние | Реставрирана |
Ахмед бей джамия, известна още и като „Инджили“, „Ингилиз“ или „Християнската джамия“ (на турски: Ahmed Bey Camii) е джамия в град Кюстендил, България.
Съдържание |
[редактиране] Местоположение, история, архитектурни и художествени особености
Джамията се намира в централната част на град Кюстендил, в съседство с римските терми. Построена е към средата на 15 век. На североизточната и стена стоят датите 1575 г. и 1577 г., но същите вероятно касаят по-късни реконструкции. Според предания е изградена върху основите на средновековната българска църква „Света Неделя“.
Над входа на джамията има надпис от четири реда на среднотурски език, който гласи :
"Нека, който е построил тази джамия, се споменава докато се спре светът. Който и е направил ремонт, о, Боже, нека бъде весел и честит на двата свята. А за онези, които служат в нея, о, Боже на милостта и благоволението, направи да бъде място за голям успех. Когато те влязат в етажите на Рая, зарадвай ги с видението на твоя Образ. 1147 година по Хиджра (отговаря на времето от 3.06.1734 г. до 24.05.1735 г.)."
През 1904 г. силно земетресение разпуква минарето и то е окончателно премахнато от градското управление. Джамията е внушителна сграда с широк купол и мраморни стълбове и подпори. Входната аркада, покрита с три малки куполи, е запазена в оригиналния си вид. Фасадите са разнообразени с островръхи арки - ниши над прозоречните отвори. Джамията е строена с каменни блокове и тухли от по ранни епохи. Отличава се с декоративна тухлена украса, характерна за средновековната българска архитектура - корниз "вълчи зъб", тухлена орнаментика и др.
Джамията не е действаща и понастоящем е изложбена зала на музея в Кюстендил.
Джамията е архитектурно-строителен паметник на културата с категория „национално значение” (ДВ, бр. 77/1968).
[редактиране] Литература
- Иванов, Йордан. „Северна Македония“. София, 1906 г., с.169-170;
- Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН, с.177;
- Катерина, Венедикова - Надписи от град Кюстендил. Известия на Историческия музей Кюстендил, том XIV, Кюстендил, 2007 г., с.83-99;
- Заедно по свещените места на планината Осогово. Пътеводител, София, 2008 г., изд.РИМ - Кюстендил, печат.Дийор Принт ООД, с.70