Байкалски шлемник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Байкалски шлемник
Scutellaria baicalensis flowers.jpg
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Magnoliopsida Двусемеделни
разред: Lamiales
семейство: Lamiaceae Устноцветни
род: Scutellaria
вид: S. baicalensis Байкалски шлемник
Научно наименование
Уикивидове Scutellaria baicalensis
Georgi

Байкалски шлемник (на латински: Scutellaria baicalensis) е тревисто поликарпично растение от семейство Устноцветни (Lamiaceae).

Традиционна китайска медицина[редактиране | edit source]

Това е едно от 50-те фундаментални билки, използвани в традиционната китайска медицина, където името й е хуанг цин (на китайски: 黄芩) [1]. В китайската медицина хуанг цин обикновено се отнася до изсушения корен на S. baicalensis Georgi, S. viscidula Bge., S. amoena C.H. Wright и S. ikoninkovii Ju.

Описание[редактиране | edit source]

Коренът е многоглав, с дължина до 50 cm, месест, дебел, с неголеми странични прорастъци. Външната повърхност на корена има сив или светлокафяв цвят с надлъжни, леко зигзагообразни гънки.

Стеблото е право, с височина от 15 до 50 cm, с прави или леко извити от самата основа разклонения, понякога голи или покрити с власинки, зелени и не много рядко леко виолетови, особено в по-ниската част.

Листата са яйцевидно-ланцетни, понякога до ленейно-ланцетни с дължина от 1,5 до 4 cm, ширина от 0,15 до 1,3 cm, при основата закръглени. Листата са разположени двустранно симетрично.

Цветовете са едри, единични, разположени в пазвите на горните листа. Чашката на цветовете е с форма на камбанка, с дължина около 3 мм, най-често с виолетово оцветяване, с две устнички, които в последния период на цъфтене се разпадат на две части. Горната част на чашката обикновено има извит навътре придатък, т. нар. щит (scutellum), който играе ролята на лостче и след съзряването на семената при най-лекото докосване на щита, горната част на чашката се отделя и семената се разпръскват.

Байкалският шлемник е късно лятно растение. Неговата вегетация започва в началото на месец май, цъфтежа му е през юни – юли. Времето за съзряване на семената е продължително. В долната част на цветовете те съзряват значително по-рано от горната.

В естествените находища, при размножение на растението чрез семената билката започва да цъфти след 10-12 година. Петнайсетгодишното растение има до три разклонени.

Ареал[редактиране | edit source]

Байкалският шлемник е от монголо-даурски-манджурски тип. Среща се в Източното Задбайкалие (Читинска област и Бурятия, Амурската област и Югозападният Приморски край на Русия). Разпостранението на ареала от запад на изток е около 1500 km, а от север на юг е около 100 km. Извън пределите на Русия в по-големи масиви, билката се среща в Североизточен Китай и в североизточната част на Монголия.

Задбайкалският фрагмент на ареала е най-обширния. Приамурският фрагмент на ареала е разположен на Приханкайска долина и до южната част на езерото Ханка.

Байкалският шлемник е причислен към танацветната, степна формация. В Задбайкалието билката влиза в състава на разнообразни, танацветни асоциации, разпространени в голите части, предимно на северните и източните склонове на възвишенията. В Амурско-зейското междуречие билката е разпространена главно в степните дъбрави.

Химически състав[редактиране | edit source]

Основни компоненти в състава на байкалския шлемник са изолираните и характеризирани около 100 флавоноидни съединения, като основните са скутерларин, вогонин, байкалеин, байкалин, и други. Освен флавоноиди в корените и надземните части на байкалския шлемник се съдържат и ред други полезни вещества, като глюкозиди, стероидни сапонини, етерни масла, алкалоиди, дъбилни вещества, смоли. Съдържанието на активните вещества се намалява при цъфтеж и отново достигат максимум при съзряване на плодовете. С увеличаване на възрастта на растението се повишава и съдържанието на активните вещества.

Приложение в медицината[редактиране | edit source]

Байкалският шлемник има благоприятно и лечебно действие върху сърдечно-съдовата система, централната нервна система, антиоксидантно, имуностимулиращо действие и антиканцерогенно действие.

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((en)) Zhang XW, Li WF, Li WW, Ren KH, Fan CM, Chen YY, Shen YL. Protective effects of the aqueous extract of Scutellaria baicalensis against acrolein-induced oxidative stress in cultured human umbilical vein endothelial cells. // Pharm Biol 49 (3). 2011. DOI:10.3109/13880209.2010.501803. с. 256–261.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ   Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Scutellaria baicalensis“ в Уикипедия на английски. Оригиналната статия, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание, Споделяне на споделеното“, а за статии създадени преди юни 2009 — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната статия, както и преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

Литература[редактиране | edit source]

  • Гольдберг В.Е., Дыгай A.M., Новицкий В.В. Рак легкого и система крови, Томск: Изд-во Том. ун-та, 1992. 237 с.
  • Удинцев С.Н., Разина Т.Г., Яременко К.В. "Противотуморен ефект при шлешмник байкалски"/ "О противоопухолевом эффекте шлемника байкальского" // Вопросы онко¬логии. 1990. Т. 36. № 5. С. 602-607.
  • Бухашева Т.Г., Хапкин И.С. с соавт. Сочетание растений со Seutellaria baicalensis Gergi как предпосылка для создания новых фитопрепаратов // Химическая и медико-био¬логическая оценка новых фитопрепаратов. М., 1989. С. 109-110.
  • Вань-Шан ь-юань. Лечение гриппа китайскими народны¬ми средствами // Кэсоэ тунбао. 1955. № 11. С. 343-347.
  • Воронова A.M. Изменение электрокардиограммы у больных гипертонической болезнью при лечении байкальским шлемннком // Новые лекарственныерастения Сибири, их лечеб¬ные препараты и применение. Томск, 1953. Вып.4. С. 39-46.
  • д-р Росен Стефанов, Шлемник байкалски — лечебните свойства на растението изследвани в Япония, Русия и Китай, 2006 г. София