Балтасаре Галупи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Статуя на Галупи във Венеция

Балтасаре Галупи (на италиански: Baldassare Galuppi) 18 октомври, 1706 - 3 януари, 1785) е италиански бароков композитор роден във Венеция, забележителен със своето творчество за клавесин и опери.

Той е роден на остров Бурано (Burano) във Венецианската лагуна, в резултат на което бил наричан Буранелецът (Il Buranello). Дебюта му в операта бил La fede nell'incostanza ossia gli amici rivali (1722), който бил зрелищен провал, предизвиквайки освирквания от публиката. Той започнал да учи музика при Антонио Лоти (Antonio Lotti), а не след дълго във Флоренция започнал да работи като клавесинист, но впоследствие се завърнал във Венеция за да се заеме с опера. По това време неговата опера-серия Dorinda (1729) спечелила признание и това изстреляло нагоре театралната му кариера.

През 1740той става музикален директор на Ospedale dei Mendicanti и работи във венецианската базилика Св. Марко (San Marco) от 1748, започвайки като капелмайстор (maestro di cappella; най-висшият венециански музикален пост), заемайки го до 1762. Въпреки, че по-голяма част от времето си прекарва във Венеция, от 1741 до 1743 той работи в Лондон, а от 1765 до 1768 той работи за Екатерина Велика в Санкт Петербург.

Неговата първа опера-буфа била L'Arcadia in Brenta (1749). Това било първото му сътрудничество с либретиста Карло Голдони (Carlo Goldoni), който бил автор на множество опери. Тези творби станали много популярни, особено Il filosofo di campagna (1754). Либретото на Голдони Il mondo della luna първоначално било взето от Галупи, но по-късно от много други композитори, като Йозеф Хайдн и Джовани Паизиело. Следващите опери били 'L'amante di tutte (1760) и I tre amanti ridicoli (1761), написани по либрето на сина на композитора Антонио Галупи (Antonio Galuppi), който пишел под псевдонима "A. Liteo."

Следващите години неговите опери понамалели. Той се заел да пише много други творби, като например голям брой сонати за клавесин и няколко оратории. Когато починал във Венеция, Галупи бил една от най-добре познатите и най-почитани фигури сред венециансконо музикално общество. Реквиемната меса меса била отслужена в базиликата Сан Марко.

Днес е установено, че две творби, които се е считало, че са написани от Антонио Вивалди, всъщност са сътворени от Галупи - Beatus Vir и Nisi Dominus. Музиколога Джейнис Стокит (Janice Stockigt) вярва, че това навярно се отнася и за Dixit Dominus.

Британският пианист Питър Сейвюрайт (Peter Seivewright) записва всички 90 клавирни сонати на Галупи в издание от 10 компакт диска за компанията The Divine Art.[1]

Източници[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]