Белгийско-нидерландска война

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Белгийско-нидерландска война
Конфликт: Белгийска революция
Tiendaagseveldtocht.jpg
Вилхелм ІІ води холандската армия в битката при Равелс на 3 август 1831
Период 2 август - 12 август 1831
Място Фландрия
Резултат Създаване на независимо кралство Белгия
Воюващи страни
Холандия Нидерландия Флаг на Белгия Белгия
Флаг на Франция Франция
Командири
Холандия Вилхелм II Белгия Леополд І
Франция Етиен Морис Жерар
Сили
26 000[1]
Жертви и загуби
131 убити и 590 ранени[2]

Белгийско-нидерландска война (на нидерландски: Tiendaagse Veldtocht) е война между Белгия и Нидерландия, несполучлив опит за възпиране на Белгийската революция, организиран от холандския крал Вилхелм І. Тъй като продължава само десет дни (2 август[3] - 12 август 1831), войната е по-известна като Десетдневна кампания.

Предпоставки[редактиране | edit source]

Когато през август 1830 започва Белгийската революция, холандската армия, която се намирала на територията на днешна Белгия, претърпява тежко поражение от белгийските въстаници, които са добре подготвени да се бият срещу холандците. Така около две трети от войските, базирани в Южна Нидерландия, капитулират. Моралът на останалата част понася тежък удар от това, заедно с факта, че голяма част от холандската армия (а често и най-добре подготвената) е базирана в колониите, оставяйки възможност на белгийските революционери да контролират цялата територия на днешна Белгия.

По същото време лидерите на Белгийската революция стават прекалено уверени поради успехите и не предприемат стъпки към подобряване на подготовката на армията и въоръжението.

Крал Вилхелм І вижда, че ако холандският народ не успее да потуши въстанието, това ще бъде голям срам за страната и решева да отвърне на бунтовете. Освен това, ако приобщаването на отцепилите се провинции не успее, то трябва те да се завладят със сила. Когато Вилхелм І научава, че белгийците предлагат на принц Леополд Сакскобургготски да бъде техен крал, той нахлува в Белгия.

Ход[редактиране | edit source]

На сутринта на 2 август 1831 холандците пресичат „границата“ близо до Попел. Белгийските разузнавачи забелязали войските и блокирали пътищата, през които можели да навлязат в страната, като отсекли дърветата около тях. Първото сражение било на следващата сутрин около Ниеувенкерк. Командирът, принц Вилхелм II, пристигнал следобед с допълнителна армия. В същото време холандската армия превзема Зондерейген и пленява 400 белгийци. Белгийската армия бързо е изместена в горите около Равелс и по-късно в едно мочурище. Въстаниците се оттеглят в Тюрнхаут и дават на холандците възможност да си направят лагер, но звукът на холандската артилерия сплашва жителите на града и те се оттеглят в Антверпен. На следващия ден около 11 000 холандски войници се подготвят да превземат Тюрнхаут, докато друга холандска войска се опитвала да изглежда, че се отправя към Антверпен (всъщност тя искала да удари Тюрнхаут от друга посока). На следващия ден холандците разбили белгийците и силно ударили морала им, а ефектът от последвалите събития (разпадането на белгийската армия и осакатяването на един войник от гюле) кара въстаниците да отстъпят.

На 4 август холандската армия превзема Антверпен и сваля брабантския флаг, заменяйки го с холандски. Принц Вилхелм обаче предлага флагът да бъде премахнат, тъй като символизира по-скоро окупация, отколкото реставрация на холандската сила. По същото време различни холандски войски обикалят из Белгия и навлизат все по-навътре в нея, разбивайки лесно многото милиции и двете редовни белгийски армии. Дивизия, водена от принц Бернард превзема Геел и Диест, а третата дивизия превзема Лимбург. „Армията на Маас“ е разбита на 8 август в битката при Хаселт, а „Армията на Шелда“ - на 11 август, близо до град Бутерсем. На следващия ден холандците атакуват и разбиват белгийците край Льовен.

За белгийските въстаници всичко изглежда загубено, затова на 8 август те попитали французите за помощ, но молбата не била официално призната от правителството. Въпреи то, на следващия ден, френска армия под командването на маршал Жерар прекосява границата. Холанците поели риска да нахлуят без никакви съюзници (Русия смята да изпрати войски, но е възпряна от Полската революция, която набирала скорост и пруската заплаха) и се изправя пред заплахата от война с Франция (когато още от началото не скрива намеренията си за анексия на Белгия) и след интервенция от Англия на 12 август е подписан мирен договор. На 20 август и последните холандски войски се изтеглят от Белгия. Само Антверпен остава окупиран до 1832, докато не е обсаден.

Последици[редактиране | edit source]

Докато холандския народ е доволен от войната, крал Вилхелм І осъзнава, че мечтата му за Обединена Холандия е неосъществима. По същото време европейските сили осъзнават, че въпреки мирните договори, новосъздадената държава е много крехка и мирът се оказва по-изгоден за Холандия.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Begin van de Tiendaagse Veldtocht (02-08-1831). // Defensie.nl. Посетен на 2009-04-02.
  2. Begin van de Tiendaagse Veldtocht (02-08-1831). // Defensie.nl. Посетен на 2009-04-02.
  3. Begin van de Tiendaagse Veldtocht (02-08-1831). // Defensie.nl. Посетен на 2009-04-02.

Литература[редактиране | edit source]

  • 1830, De Geboorte van België – Van Willem I tot Leopold I. // Knack special. Roeselare, Roularta Media Group, 6 September 2005.
  • Prof. dr. E.H. Kossmann. De Lage Landen 1780–1940. Anderhalve eeuw Nederland en België. Amsterdam/Brussel, Elsevier, 1984. ISBN 9010015130.
  • Prof. dr. Els Witte. De Constructie van België, 1828–1847. Lannoo, 2006. ISBN 90-209-6678-2.
  • Helmut Gaus. Alexandre Gendebien en de organisatie van de Belgische revolutie van 1830. Gent, Academia Press, 2007. ISBN 9038211732. 80 pages.