Бели Брег (Община Враня)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Бели брег (Община Враня))
Направо към: навигация, търсене
Бели Брег
— Село —
Бели Брег (Сърбия)
Red pog.png
Бели Брег
Страна Флаг на Сърбия Сърбия
Окръг Пчински
Община Враня
Надм. височина 492 m
Население (2011) 85 души
Пощенски код 17501
Телефонен код (+381) 17
МПС код VR

Бели Брег (на сръбски : Бели Брег, Beli Breg) е село в Югоизточна Сърбия, Пчински окръг, Град Враня, община Враня.

География[редактиране | edit source]

Селото е разположено във Вранската котловина, в подножието на планината Карпина. Отстои на 10 км западно от окръжния и общински център Враня, на 3 км северозападно от село Катун, на югозапад от село Миливойце и на 3,3 км североизточно от село Горни Въртогош.[1]

История[редактиране | edit source]

По време на Първата световна война селото е във военновременните граници на Царство България, като административно е част от Вранска околия на Врански окръг.[2]

Население[редактиране | edit source]

Според преброяването на населението от 2011 г. селото има 85 жители[3].

Демографско развитие [2][3][4][редактиране | edit source]

Етнически състав[редактиране | edit source]

Данните за етническия състав на населението са от преброяването през 2002 г.[5].

Източници[редактиране | edit source]

  1. https://maps.google.bg/ (посетен на 27.08.2013 г.)
  2. а б Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, Държавна печатница, С., 1917, стр.12
  3. а б Републички завод за статистику, Попис становништва, домаћинстава и станова у Републици Србији 2011 г. – Први резултати, Београд, 2011, стр.87
  4. Републички завод за статистику, Попис становништва, домаћинстава и станова у 2002, Упоредни преглед броjа становника 1948, 1953, 1961, 1971, 1981, 1991 и 2002 – Подаци по насељима , Београд, 2004, стр.176-177
  5. Републички завод за статистику, Попис становништва, домаћинстава и станова у 2002, Национална или етничка припадност – Подаци по насељима, Београд, 2003, стр.200