Белорък гибон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Белорък гибон
Hylobates lar - Gibon lar Zoo Hodonin.jpg
Природозащитен статут
Status iucn3.1 EN bg.svg
Застрашен[1]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Mammalia Бозайници
разред: Primates Примати
семейство: Hylobatidae Гибони
род: Hylobates Гибони
вид: H. lar Белорък гибон
Научно наименование
Уикивидове Hylobates lar
(Linnaeus, 1771)
Разпространение
Lar Gibbon area.png

Белоръкият гибон (наричан още лар) (Hylobates lar) е азиатски примат от семейство Гибони. Той е един от най-известните представители на семейството и чест представител на зоологическите колекции.

Разпространение[редактиране | edit source]

Ареалът на разпространение на белоръкия гибон се простира от югозападните ъгли на Китай в провинция Юнан на юг през Мианмар и Лаос към Тайланд и достига почти до самия край на полуостров Малака. Ареалът му обхваща и северозападния ъгъл на полуостров Суматра. Местообитанията му са тропическите гори, които поради изсичането им са причина днешните популации да бъдат силно фрагментирани. Вероятно днес видът не се среща вече в Китай, където в миналото е населявал юнанският подвид на белоръкия гибон.[2][3] Макар че род Гибони е силно алопатричен и видовете са изолирани от големи реки, но в Малака и Суматра видът споделя местообитанията си със сиаманга.

Подвидове[редактиране | edit source]

Белоръкият гибон е представен от пет подвида:[4]

Описание[редактиране | edit source]

Цветът на козината при представителите на вида варира от черен и тъмнокафяв до светлокафяв и пясъчен. Ръцете и краката в областта на дланите и ходилата са бели. Бяла е и козината, която огражда черното лице. И мъжките и женските представители могат са бъдат оцветени и в двата основни варианта. Козината е гъста и отлично защитава организма от студ и от влага през дъждовния сезон. Размерът на тялото е почти еднакъв и при двата пола. Тялото е леко и стройно, ръцете са дълги и силни, липсва опашка. Краката са по-къси от ръцете. Показателят измерващ това съотношение между крайниците при тях е най-голям сред всички примати.[5] Лицето е голо, липсват косми. На цвят е черно. Очите са разположени близо едно до друго и осигуряват добро бинокулярно зрение.

Хранене[редактиране | edit source]

Белоръкият гибон е предимно плодояден вид. Плодовете съставляват около половината от неговото меню. Листата са втората по количество част от менюто и представляват около 29%, насекомите са около 13% и цветове около 9%.[5]. Зъбната формула е горе: 2.1.2.3, долу: 2.1.2.3. Това е и основната зъбна формула при маймуните от Стария свят и човекоподобните маймуни. Зъбната аркада има U-образна форма, а долната челюст е тънка и лека. Резците са широки и плоски, а кътниците са ниски, заоблени, с дебел емайл. Най-забележимата характеристика на зъбите при представителите на вида са високите кучешки зъби, които са характерни и за двата пола.

Поведение[редактиране | edit source]

Белоръките гибони са дневни дървесни животни, обитаващи тропическите гори. Те рядко слизат на земята и поради това по-често за придвижването си използват добре развитите си ръце. С тяхна помощ те се захващат по клоните и благодарение на инерцията на тялото се прехвърлят към други. В случаите, когато се наложи да ходят по земята се движат с вдигнати ръце за да постигат баланс на тялото при ходене. Образуват група от моногамна двойка с няколко малки от няколко поколения. Когато малкото достигне полова зрялост напуска групата в търсене на брачен партньор. Семейните групи обитават определена територия, които я защитават от други с помощта на звукови сигнали. Всяка сутрин семейството се събира на границата на своята територия и започва да реве. Всяка двойка издава определени звуци, които се разпознават от своите съседи.

Размножаване[редактиране | edit source]

Репродуктивните характеристики на вида са твърде сходни с тези на останалите гибони. Бременността продължава седем месеца. Раждат по едно малко, което в продължение на около две години суче. На осем години достига полова зрялост и напуска семейната група. Продължителността на живота при белоръките гибони е около 25 години.

Природозащитен статус[редактиране | edit source]

Белоръкият гибон е застрашен от изчезване в природата вид. Юнанският подвид вероятно вече е изчезнал от горите на Китай. Представителите на вида са жертва на лов за месо, често родителите са убивани, а малките са залавяни и продавани като домашни любимци. В ареала му на разпространение дърводобива и унищожаването на горите са причина за фрагментиране на популациите.

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((en)) Brockelman, W. & Geissmann, T.. Hylobates lar. // IUCN Red List of Threatened Species. Version. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 4 January 2009.
  2. Weisshandgibbons in China ausgestorben. // University of Zurich, 15.05.2008. Посетен на 2008-05-19.
  3. Grueter et al. (2009). Are Hylobates lar Extirpated from China? International Journal of Primatology, 30:553–567 (online pdf)
  4. Groves, C. (2005). Wilson, D. E., & Reeder, D. M, eds. ed. Mammal Species of the World (3rd ed.). Baltimore: Johns Hopkins University Press. pp. 179-180. OCLC 62265494. ISBN 0-801-88221-4.
  5. а б Rowe, Noel. Pictorial Guide to the Living Primates. East Hampton, N.Y. : Pogonias Press, 1996.