Беседа:Тервел

Съдържанието на страницата не се поддържа на други езици.
от Уикипедия, свободната енциклопедия

Битката от 718 г.[редактиране на кода]

"Tervel ... attacked Maslama near Adrianople and killed some 22 000 Muslims in a great battle there." – Regan, Geoffrey. The Guinness Book of Decisive Battles, 1992, стр. 45.

Можете ли да посочите източници за местоположението на битката? – Equiseum 12:31, 18 септември 2008 (UTC)[отговор]

Източникът за 22-те хиляди е Теофан. Място не уточнява, но споменава битката като една от причините за вдигането на обсадата на Константинопол, наред с епидемии и тежката зима. Виж Златарски или самия Теофан. --Спас Колев 12:45, 18 септември 2008 (UTC)[отговор]
Мен мястото ме интересува. En:Battle_of_Adrianople_(disambiguation) дава битка между българите и византийците през 718 г., но това вероятно е битката на Тервел с арабите? – Equiseum 14:49, 18 септември 2008 (UTC)[отговор]
По това време има и опит на Тервел да върне Анастасий на трона, така че може и да не е с арабите. Но и в двата случая поне на пръв поглед не намирам потвърждение битка да се е състояла при Одрин. --Спас Колев 15:46, 18 септември 2008 (UTC)[отговор]
Според статията работата с Анастасий е билa през 719 г., а и имало ли е битка? – Equiseum 15:52, 18 септември 2008 (UTC)[отговор]
Мда, по Златарски по-скоро не е имало, разбрали са се с преговори. --Спас Колев 11:06, 19 септември 2008 (UTC)[отговор]

В частта за събитията около обсадата и участието на българите има неточности. Тервел (беседа) 08:32, 26 август 2020 (UTC)[отговор]

Титлите на българските владетели: Един владетел е наречен "хан", друг- "кан", трети - "кхан", "канасубиги" и пр. творчески достижения...Каша![редактиране на кода]

Титлите на българските владетели:

Ето, какво се получава, когато историческите изследвания, биват редактирани от всякакив хора, които пък биват подържани от администраторите на тази среда, а те управляват средата на принципа "Над мене е само Бог":

  • Кардам е наречен от някого "кан":

https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B4%D0%B0%D0%BC&oldid=6790288

"Кан Карда̀м е български владетел в периода 777-803 г. Смята се, че Кардам е пряк приемник на кан Телериг, въпреки че за това има само един първоизточник – западният хронист Зигеберт[1]...."

  • Маламир пък е наречен "канасубиги":

https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%B8%D1%80&oldid=6790928

"...Канасубиги Маламѝр (Malamir, † 836) е средновековен български владетел от Крумовата династия, управлявал Първата българска държава от 831 до 836 г.

Той е третият и най-малкият син на канасубиги Омуртаг и внук на Крум. Заема престола след преждевременната смърт на по-големия му брат Звиница и лишаването от престола на най-големия му брат Енравота (или Воин) поради проявени симпатии към християнството."

А, за избягване на пряка объркваница, в статията за Маламир, владетелите Крум и Муртагон (Омуртаг), са споменати без титли...

  • Паган, с помощта на Алиса Селезньовяа е оставен, изобщо без титла:

https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%BD&oldid=6800125

"Пага̀н е български владетел, управлявал България от 767 до 768 г. Той започва мирни преговори, като се среща лично с Константин V Копронѝм. На срещата присъства и избягалият по-рано Сабин. Те са разгорещени и императорът постоянно укорява българите за тяхното „безредие“. Все пак мирът формално е сключен, но чрез него василевсът печели време. Веднага след това обаче византийският император изпраща тайна мисия в Тракия. Целта е да се плени Славун - вождът на славянското племе севери. Още от Аспарухово време северите пазят проходите в Източна Стара планина."

Тя няма нищо напротив, в управляваната от нея среда да се пише за "славянското племе, Севери", а българският (!!!) владетел, със същото име, да бъд енаречен с "тюркското нещо" - "хан":

"...Пага̀н е български владетел, управлявал България от 767 до 768 г. Той започва мирни преговори, като се среща лично с Константин V Копронѝм. На срещата присъства и избягалият по-рано Сабин. Те са разгорещени и императорът постоянно укорява българите за тяхното „безредие“. Все пак мирът формално е сключен, но чрез него василевсът печели време. Веднага след това обаче византийският император изпраща тайна мисия в Тракия. Целта е да се плени Славун - вождът на славянското племе севери. Още от Аспарухово време северите пазят проходите в Източна Стара планина..."

Ето за "хановете" https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A5%D0%B0%D0%BD_(%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%BB%D0%B0)&oldid=6778275

И тук е владетелят Север (Севар, Сабир и т.н.), за сверка:

https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A1%D0%B5%D0%B2%D0%B0%D1%80&oldid=6784462

  • Аспарух... "Голямата, историческа, уикипедианска" крачка е сторена! - Аспарух (Испор Цар), вече е "хан", само под съмнение, а по предположение е и "кан"...

https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%90%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%80%D1%83%D1%85&oldid=6775786

"Аспару̀х (или Испор, Исперих, Есперих, Есперерих, Аспар-хрук[1], Батий[2]) е български владетел, основател на Дунавска България. Той е трети син на Кубрат, основателя на Стара Велика България.

Повечето съвременни изследователи предполагат, че Аспарух е носил титлата хан, но от началото на 80-те години на 20 век в българската историография започва да се налага транскрипцията кан. В останалите езици разлика между тези титли няма. В най-ранния достигнал до нас препис на Именника на българските ханове, от края на XV век, Аспарух и неговите предшественици са наречени князе."

  • Сега, нека обърнем внимание на последната тума, която управителят Vodnokon4e, е имал/-а достойнството, да одобри - "князе"....

ЕТО, ЗА ТОВА СЕ БОРИМ! ЗАЩО НИ ПРЕПЯТСТВАТЕ?!

ХУБАВА ВЕЧЕР И МИСЛЕТЕ, ДОКАТО ИМА ВРЕМЕ ЗА МИСЛЕНЕ! ѣ --213.91.244.2

Титлата на българските владетели от Аспарух до Пресиян в историческите източници[редактиране на кода]

  1. Най-вероятно домашната владетелска титла при Кубрат и сина му – Баян е била „бат“
  2. Хамбарлийски надпис - Крум на гръцки е титулуван „архонт увиги“
  3. Чаталарския надпис, съхраняван в музея на Плиска съдържа надписа „От Бога Владетел“ на старогръцки - „KANA CYBIГI“ = „велик хан“ = „княз“
  4. В Манасиевата хроника всички български владетели отпреди Симеон са титулувани князе.
  5. Западните хронисти наричат славянските управници „duces“ – „водачи“, а за нашите владетели ползват титлата „rex“ - т.е. „крал“
  6. В законника на Борис I думата княз е употребена в смисъл на управител или управник.
  7. Титлата хан става известна в Европа след нахлуването на татарите - Батай хан, Ногай хан, Чингиз хан и пр. Дотогава КАГАН е владетелската титла ползвана от турските владетели на авари, хазари и др.
  8. Дословния превод на Уваровия препис на Именника на българските владетели на новобългарски[1]:
  • Авитохол живя 300 години. Родът му Дуло, а годината му дилом твирем
  • Ирник живя 150 години. Родът му Дуло, а годината му дилом твирем.
  • Гостун, наместникът бидейки, 2 години. Родът му Ерми, а годината му докс твирем.
  • Курт 60 години държа. Родът му Дуло, а годината му шегор вечем.
  • Безмер 3 години. А родът на този Дуло, а годината му шегор вечем.

Тези петима князе държаха князуването от другата страна на Дунава 515 години с остригани глави. И след това дойде на страната на Дунава Исперих княз. Същото и досега.

Уваровия препис на Именника на българските владетели

„Според Стефан Чурешки (Именникът на българските князе, имената на българските князе низхождат към сарматската именна традиция на Боспорското царство от първите години след Христа, което се обяснява с факта, че Стара Голяма България включва територия и сарматско население на Боспорското царство с неговите най-важни градове Херсонес, Олбия и Фанагория. Например, владетелското име Оумор в края на Именника (Oumaros в разказа на патриарх Никифор) присъства сред имената на царете от „Боспорските надписи“ във формата Омарос. Родово име Ерми (Ермиар в каменните надписи от времето на Омуртаг) се среща в надписите на Боспорските царе като Ерм. Именникът е домашен документ излязъл от самата "кухня" или "спалня" на прабългарските езически владетели. В него се използва в пълен вид прабългарският календар, използват се владетелски формули, чужди за класическата гръцка и латинска литература, присъстват имена на български владетели, непознати или чужди за чуждестранните хронисти. Важно особеност на текста е и отсъствието на християнски понятия, християнски формули и фрази с които изобилстват документите писани през християнската епоха. Фактът, че той хронологично завършва с Умор показва, че най-вероятно е писан малко след този владетел и преди Омуртаг, когато се въвежда владетелската фурмула "каназ увиги - от бога владетел".“

„увиги“ има индоевропейски (ирански) произход и означава „божествен, който е от бога” = „владетел от бога“.

Предположението, че титлата КЪНЯЗ - КНЯЗ е прабългарска е изказано от голям брой автори.

По-късно титлата „велик княз“ се приема и от владетелите на Киевска Рус. --Stanqo (беседа) 09:02, 8 март 2017 (UTC)[отговор]

Не е преведена титлата, определено не е на гръцки, освен това не е за Тервел, а за Омуртаг 100 години след Тервел. Теорията с княз и на мене ми се вижда логична, но е само теория --Скроч б. п. 09:18, 8 март 2017 (UTC)[отговор]
Княз е славянска титла. Няма преки сведения и/или доказателства да е изпалзвана от прабългарски владетели. Предположенията в тази насока, които се правят от отделни учени у нас, не срещат широка подкрепа. Най-широко разпространената в научните среди традиционна теза е за титлата хан, като в последно време се правят опити да й бъде противопоставена друга титла - кан. На практика и двете титли са едно и също и всичко това е преливане от пусто в празно с надеждата научните кръгове в чужбина да приемат теорията за индоевропейски произход на прабългарите. Засега това не се случва. Jingiby (беседа) 09:50, 8 март 2017 (UTC)[отговор]

добавяне на литература[редактиране на кода]

5.53.174.112 18:42, 3 февруари 2018 (UTC) Р. Заимова, Кан (хан) Тервел – между традицията и модерността. – Балканите. Модернизация, идентичности, идеи, Сб. в чест на 70-год. на проф. Надя Данова, София, И-т за балканистика, 2011, с. 616-635. ISBN 978-954-92231-8-7[отговор]

повечето хоронологии са или по проф- В. Златарски, или по проф- чл. кор. Бешевлиев и или по акад. В. Гюзелев. В последно време има и четвърта хронология -по проф- Петър Добрев (Петър добрев, Милена добрева - сборник "българска епиграфика", 2001), тя е доста нестандартна и предполага че Тервел идва на власт чак през 704, а умира през 731 година. Според проф. Добрев част от управлението на Тервел не е било като самостоятелен владетел, но от 717 г насам той безспорно е такъв. Това рабира се е едно доста модерно схващане за нашата историграфска мисъл, но то беспорно съществува, а покойният Петър Добрев бе идин от малкото ни водещи специалист епиграфи и водещи иранисти- Георги Александров 82- --Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 195.96.245.240 (беседа) 07:19, 16 ноември 2018

  1. Москов, Моско, Именник на българските ханове, Д-р. Петър Берон, С., 1988, стр. 24-25