Бесермяни

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Бесермяни
Общ брой 2 500
Значителен
брой в
Флаг на Русия Русия: 2 201 (2010)
*Удмуртия: 2 111
Религия православие
Сродни етно групи удмурти, коми

Бесермяните (самоназвание - бесерман; на удмуртски: бесерман) са малка етническа група от волжко-български произход, която населява основно на територията на автономна република Удмуртия, най-вече в Юкаменски, Глазовски, Белезински и Ярски район. В 10 села те са 100 процента от населението, а в 41 живеят смесено с други народности.[1]

Техният брой в Русия според преброяването на населението през 2010 година е 2 201 души, но броят им е значително по-голям. До 1926 година на територията на Русия са живеели около 10 000 бесермяни. Днес значителна част от тях са удмуртизирани и говорят на език близък до удмутрския с много остатъци от древния български език. Религията им е странна смесица от ислям, езичество и християнство. По произход те са потомци на прабългарското племе барсили (бесери). Доказателство за това е и историческия труд на Д.Щелкин - „Исторически корни уральцев“, където той пише, че в състава на удмутрите се влива една българска част, която днес се явява в етническата група - бессермян. За волжко-българският произход на днешните бесермяни свидетелствуват както данните от руските летописи, така и записките на С.Хербертщайн, където жителите на Казанското ханство се наричат „бесермени“. Монголите на Чингис хан са наричали българите на кан Челбир (1178-1225) „бесермени“, а българите наричали монголите „татари“.[1]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б Бесермяни // Bulgarnation.com (бълг.)

Външни препратки[редактиране | edit source]

  • Бесермяни // Министерство на националната политика на Удмуртия (рус.)