Благой Тенекеджиев
| Благой Тенекеджиев | |
| български революционер | |
| Роден |
1876 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
Благой Атанасов Тенекеджиев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Благой Тенекеджиев е роден в 1876 година[2] в костурското българско село Бобища, тогава в Османската империя, днес в Гърция. В 1903 година се връща в Бобища от Цариград и се включва в организационната чета, която подготвя района за въстание. Работи с водачите на революционната организация Борис Сарафов и Гоце Делчев. На 20 юли участва в събранието на четите в Загоричани, където Васил Чакаларов обявява заповедта от Централния комитет за общо въстание. Участва в последвалото превземане на Клисура. Участва и в превземането на Невеска и в сраженията при Чеган, Пожарско, където загива войводата му Манол Розов.[1]
На 16 март 1943 година, като жител на Златоград, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 67.
- ↑ Към 16 март 1943 година е на 67 години.
