Богословска проза
Богословската проза е художествено писане, което оформя отношението на хората към богословските вярвания.[1][2][3] Обикновено е поучително или проучващо, а не описателно[4] и се ангажира конкретно с теоретичните идеи, които стоят в основата и оформят типичните отговори на религията.[5] Богословската проза като концепция се използва както от теисти, така и от атеисти, като например в измислени пантеони и култури в богословската фантастична литература.[6]
Богословска и религиозна проза[редактиране | редактиране на кода]
Тематиката на богословските романи често се припокрива с философски романи, особено когато се занимава с въпроси от естествената теология (наричана още философия на религията). Например Роджър Олсен отбелязва, че проблемът със злото е характеристика на някои значими богословски измислици.[7]
Богословската проза също се припокрива с религиозната проза или християнските романи (наричани още вдъхновяваща прози), особено когато се занимават със сложни идеи като изкупление, спасение и предопределение, които имат пряко влияние към отношението към религиозните практики.[8] Някои автори се опитват да разграничат богословски роман като такъв, който обозначава по-ориентиран към идеята сюжет, а не роман, който е за хора, които случайно взаимодействат с религията,[9] но разликата често се оказва трудна за определяне, когато идеите и действията са тясно преплетени и си влияят взаимно.
Богословски разкази[редактиране | редактиране на кода]
Примерите за жанра (наричани още новели) включват:
- Кандид (1759) от Волтер
- Книга на Юдит (I век пр.н.е.) от Анонимен автор
- „Адът е отсъствието на Бог“ (2001) от Тед Чианг
Богословска дълга проза[редактиране | редактиране на кода]
Примерите за богословска дълга проза включват:
- Philosophus Autodidactus (първоначално Hayy ibn Yaqdhan) (12 век) от Ибн Туфаил
- Theologus Autodidactus (първоначално Трактатът на Камил за биографията на Пророка) (1268) от Ибн ал-Нафис
- Божествена комедия (1320) от Данте Алигиери
- Напредъкът на поклонника (1678) от Джон Бунян
- Братя Карамазови (1880) от Фьодор Достоевски
- Лъвът, вещицата и гардеробът (1950) от CS Lewis
- Тишина (1966) от Shūsaku Endō
- Бараката (2007) от Уилям П. Йънг
Свързани поредици от теологична проза[редактиране | редактиране на кода]
Отделни истории могат да бъдат свързани последователно, за да съставят композитен роман или кратък цикъл, където група истории взаимодействат, за да предадат по-богата или по-пълна история, отколкото всеки един отделен елемент може.[10]
Примерите за свързани серии от теологична фантастика включват:
- Поредицата „Пътуване“ от Ричард Белчер. Той включва 20 романа, изследващи калвинистката теология.[11]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Theological-fiction // Goodreads. Посетен на 8 November 2019.
- ↑ Kamm, Oliver. Theological Novels // Book Blogs. Посетен на 8 November 2019.
- ↑ Smith, Chris. 12 Fiction Books that will shape your Theology // Relevant Magazine. Посетен на 8 November 2019.
- ↑ Challies, Tim. The Bestsellers: The Harbinger // Challies Reviews. Посетен на 8 November 2019.
- ↑ Frykholm, Amy. A novel at the edge of Faith // The Christian Century. Посетен на 8 November 2019.
- ↑ Hartman, Rachel. Five Theological Fantasies for Ecstatic Atheists // TOR.Com Science Fiction, Fantasy and the Universe, 9 Mar 2015. Посетен на 8 November 2019.
- ↑ Olsen, Roger. Some good novels that include theological themes // Evangelical Arminian Theological Musings. Посетен на 8 November 2019.
- ↑ Churchwell, Sarah. A man of sorrows // The Guardian. 4 Oct 2008. Посетен на 8 November 2019.
- ↑ Spinella, Frank. The Value of Theological Fiction // Theology and Literature. Посетен на 8 November 2019.
- ↑ Harper, Baird. 5 Essential Linked Story Collections That Are Better Than Novels // Literary Hub, 8 Sep 2017. Посетен на 10 November 2019.
- ↑ The Journey Series // Grace and Truth Books. Посетен на 10 November 2019.