Бронепалубни крайцери тип „Форбин“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бронепалубни крайцери тип „Форбин“
Classe Forbin
Бронепалубният крайцер „Форбин“
Флаг Франция
Клас и типБронепалубни крайцери от типа „Форбин“
Следващ типБронепалубни крайцери тип „Трюде“
Предшестващ типСуше
ПроизводителArsenal de Rochefort в Рошфор и др., Франция
Планирани3
Построени3
В строеж1886 г. – 1894 г.
В строй1889 г. – 1921 г.
Утилизирани3
Служба
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост1932 – 2044 t (нормална)
Дължина по водолинията95,0 m
Ширина9,0 m
Газене5,2 m
Броняна палубата: 40 mm
Задвижване2 парни машини с тройно разширение;
6 парни котли
Мощност5800 к.с. (4,3 МВт)
Движител2 гребни винта
Скорост19,5 – 20,5 възела
(37,0 – 38,0 km/h)
Далечина на
плаване
2400 мили на ход 10 възела;
Запас гориво: 300 t въглища
Екипаж199 души
Въоръжение
Артилерия4×1 138 mm;
3×1 47 mm;
4×1 37 mm
Торпедно
въоръжение
4×1 355 mm ТА[1]
Бронепалубни крайцери тип „Форбин“ в Общомедия

Форбин (на френски: Forbin) са серия бронепалубни крайцери от 3-ти ранг на Националните военноморски сили на Франция, построена 1880 – 1890-те години на 19 век. Проекта е модификация на небронирания крайцер „Милан“, чието развитие са, и на Морският министър Хиацинт Об, привърженик на „Младата школа“. Те са първите серийни френски бронепалубни крайцери от 3-ти ранг, макар да имат известни разлики помежду си. Всичко от проекта са построени 3 единици: „Форбин“ (на френски: Forbin), „Сюркуф“ (на френски: Surcouf) и „Коетлогон“ (на френски: Coetlogon).

История на службата[редактиране | редактиране на кода]

  • „Форбин“ – заложен май 1886 г. на стапелите арсенала на ВМС в Рошфор, спуснат на вода на 14 януари 1888 г., в строй от февруари 1889 г.
  • „Сюркуф“ – заложен май 1886 г. на стапелите на ВМС в Шербур, спуснат на вода октомври 1888 г., в строй от 1890 г.
  • „Коетлогон“ – заложен 1887 г. на стапелите на Ateliers de St. Nazaire – Penhoet в Сен Назер, спуснат на вода на 3 декември 1888 г., в строй от 1894 г. Дългият период на строежа е предизвикан от сериозна авария на изпитанията, след която трябва да се замени цялата силова установка. Списан 1906 г.[2]

Оценка на проекта[редактиране | редактиране на кода]

Вдъхновителят на идеята за малки бронепалубни крайцери – Хиацинт Об – ги смята за идеалните разузнавачи и изтребители на търговията. Но всъщност реалните бойни качества на френските крайцери от 3-ти ранг са оценявани лошо дори от съвременниците им. Независимо от външно страшният им вид те имат множество недостатъци. Въоръжението на крайцерите е прекалено слабо, особено с оглед на разположението на главния калибър, което позволява да се води стрелба по борда само от половината оръдия. Стрелбата на максимална скорост не е възможна, поради силните вибрации предизвикани от машините върху корпуса. Самата скорост, около 20 възела, по мерките на 1890-те г. в никакъв случай не гарантира безопасност. Поради това и огромният таран е абсолютно безсмислен, той като крайцерът ще бъде спрян при опит за таранен удар от вражеската артилерия.

Вероятно единствената възможност да се използват тези крайцери с полза в сериозна война е да се употребяват като минни заградители, тъй като почти всички те имат възможност да носят до 150 морски мини. Но към момента на влизането на Франция в Първата световна война всички нейни бронепалубни крайцери от 3-ти ранг са вече безнадеждно стари.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Всички характеристики са приведени според Ненахов Ю. Ю. Указ. Соч. С. 198.
  2. Всички данни за службата са приведени според Conway’s. Указ. соч. с. 309.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. Минск, Харвест, 2006. ISBN 5-17-030194-4.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905. Conway Maritime Press, 1980. ISBN 0-85177-133-5.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Бронепалубные крейсера типа „Форбин““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​