Васил Василиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Васил Василиев
български математик
Роден
Починал
23 май 1923 г. (73 г.)

Учил вОдески национален университет

Васил Кирилов Василиев е български математик, действителен член на Българското книжовно дружество. Преподавателската му дейност и научните му трудове са в областта на алгебрата и оптиката.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Болград, Бесарабия, на 10 октомври 1849 година. През 1876 година завършва физико-математически науки в Новорусийския университет в Одеса. След дипломирането си започва работа като учител по математика в Народното централно училище в Болград и две години по-късно постъпва във Военното училище в София, където работи от 1878 до 1907 година.[1]

През 1881 година е избран за дописен член (член-кореспондент) на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките). През 1898 година става един от съоснователите на Физико-математическото дружество в София.

Избран е за действителен член (академик) на Българското книжовно дружество през 1902 година. През същата година е награден със сребърен медал за наука и изкуство.

Акад. Василиев умира на 23 май 1923 година в Казанлък.[1]

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • 1879: Орден „Св. Станислав – III степен“ (руски)
  • 1884: Сребърен медал „За заслуга“
  • 1886: Орден „Св. Александър – V степен“
  • 1888: Орден „Св. Александър – IV степен“
  • 1902: Сребърен медал „За наука и изкуство“.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Алгебра. Ч. I. София. 1879, 136 с. Второ издание 1883, 153 с.
  • Елементарна алгебра. Учебник. София. 1879, 38 с.
  • Оптически далекомери. София. 1883, 45 с.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Васил Василиев (1849 – 1923), Музей на математиката и информатиката в България