Васил Караджов
Тази статия е за политика. За писателя вижте Васко Караджа.
| Васил Караджов | |
| български политик | |
| Роден |
25 ноември 1902 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Партия | Българска комунистическа партия |
| Народен представител в: VI ВНС | |
Васил Ташев Караджов е деец на Българската комунистическа партия[1].
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 25 ноември 1902 година в българското село Месимер, Воденско, Османската империя. Татко му Ташо Караджов е революционер от ВМОРО, четник на Никола Иванов.[2]
Васил Караджов емигрира в България и се установява в Хасково. Работи като тютюноработник.
Член на Българския комунистически младежки съюз (1921) и на БКП (1922). Секретар е на Тютюноработническата организация в града. Член на Окръжния комитет на БКП в Хасково от 1931 година. Осъден по Закона за защита на държавата през 1933 годна. Присъдата си изтърпява до 1940 година.
Включва се в съпротивителното движение по време на Втората световна война. Отново е арестуван през 1941 година и е въдворен влагера Кръстополе до 1943 година. Става партизанин в Партизанския отряд „Асен Златаров“ през 1944 година. Осъден задочно на смърт по ЗЗД.[1]
След Деветосептемврийския преврат в 1944 година работи в Централното ръководство на тютюноработниците в София. Секретар е на Окръжния комитет на БКП и председател на Окръжния комитет на Отечествения фронт в Хасково. Кмет на град Хасково два мандата - от 1956 до 1962 година. Шестгодишното управление на ГОНС свързва председателя му В. Караджов с редица проекти, белязали развитието на Хасково. През 1957 г. с неговата активна подкрепа в града отваря врати големият шивашки завод ДИП „Мир”. Довършен и открит през 1961 г. за всеобща радост на любителите на спорта е градският стадион, получил името на осъдения и разстрелян през 1943 г. школник Димитър Канев-Ашика. Започва строителството на яз. „Тракиец”, като решение на десетилетната водна криза на селищата от региона и в помощ на развиващото се селско стопанство. Стартира строителството на новата сграда на читалище „Заря”.[3]
Два пъти е избиран за народен представител.[1] Оставя спомени.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 196. Посетен на 1 септември 2015.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.27
- ↑ Узунова, Веселина. Хасково и неговите кметове 19 - 20 век. София, академично издателство "проф. Марин Дринов", 2023. ISBN ISBN 978-619-245-329-9. с. 323-324.
