Виктор Лустиг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Виктор Лустиг
Victor Lustig
Лустиг, 1935 г.
Роден
Починал
11 март 1947 г. (57 г.)
Виктор Лустиг в Общомедия

Виктор Лустиг (на немски: Victor Lustig; 4 януари 189011 март 1947),[1] е престъпник, роден в Хостине, Бохемия, Австро-Унгария (днес в Краловохрадецки край, Чешка република), действал във Франция и Съединените щати. Печели световна слава като „човекът, продал Айфеловата кула. Два пъти".

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Виктор Лустиг произхожда от висши буржоазни слоеве, той е добре образован и говори свободно поне пет езика. Когато е на 19 години, участва в сбиване за момиче и получава характерен белег – от лявото око до лявото ухо. След като завършва гимназия, той лежи в затвора за различни дребни престъпления.

Преди Първата световна война Лустиг припечелва от хазарт на трансатлантически лайнери, а също продава някакъв апарат за производство на долари, който веднага след продажбата престава да действа. С избухването на войната този източник на доходи пресъхва. През 1920 г. Виктор Лустиг заминава за САЩ, където се представя като граф Виктор Лустиг. През живота си той сменя десетки псевдоними. Само в САЩ е арестуван 50 пъти и след всеки арест е освобождаван поради липса на доказателства. Като добър психолог с аристократични маниери, той довежда до съвършенство уменията си за измама, като успява да измами дори Ал Капоне.[2]

През 1925 г., намирайки се в Париж, Лустиг успява да продаде Айфеловата кула на парижкия бизнесмен Андре Поасон на закрит търг, като го уверява, че кулата се предполага, тъй като се продава за скрап и че той е правителствен агент, който е натоварен да извърши тази операция.[3] Измаменият търговец се срамува да съобщи на полицията и Лустиг отново направи същия номер. Новият купувач обаче отива в полицията и измамата е разкрита.

След като бяга в Съединените щати, Лустиг става фалшификатор на пари. След множество измамни истории и дори бягство от ареста в деня преди процеса, през 1935 г. Лустиг е осъден на 20 години затвор и е въдворен в Алкатраз. На 11 март 1947 г. Лустиг умира от пневмония.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Victor Lustig // Архивиран от оригинала на 2018-10-02. Посетен на 2024-04-09.
  2. Smooth Operator: How Victor Lustig Sold The Eiffel Tower // 17 October 2012. Посетен на 2 May 2018.
  3. Gwendoline Dos Santos, Frédéric Lewino. 13 mars 1925. Le jour où un arnaqueur vend la tour Eiffel ! // Le Point, 2012-03-13. Архивиран от оригинала на 2019-09-05. Посетен на 2019-09-05. (на френски)