Вилбранд I фон Локум-Халермунд
| Вилбранд I фон Локум-Халермунд | |
| граф на Халермунд | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Баща | Бурхард I фон Локум |
| Деца | Аделхайд фон Локум-Халермунд |
Вилбранд I фон Локум-Халермунд (на немски: Wilbrand I von Loccum-Hallermund, Wulbrand); * ок. 1120; † 1167) е граф на Халермунд.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Син е на граф Бурхард I фон Локум (1090 – 1130), който е близък приятел на Лотар III фон Сюплингенбург и е сватосан с него.
През 1148 г. Вилбранд подарява манастир Шина,[1] а през 1163 г. основава в Локум манастир.[2] Той се присъединява към похода на император Фридрих I Барбароса против папа Александър.
Вилбранд I умира от чума през юли-август 1167 г., в лагера на германските войски пред Рим [3] Синът му Лудолф I умира през 1191 г. при рицарски турнир [2], а другият му син Вилбранд II умира през 1189 г. по време на Третия кръстоносен поход. Наследството получава дъщеря му Аделхайд, която е омъжена втори път за граф Гюнтер II фон Кефернбург и Шварцбург.
Фамилия[редактиране | редактиране на кода]
Вилбранд I се жени за Беатрикс фон Салм-Рейнек, дъщеря на пфалцграф Ото I фон Салм. Те имат децата:
- Лудолф I († 1191)
- Бурхард II
- Вилбранд II († 1189 в Антиохия)
- Беатрикс ∞ Хайнрих II граф фон Олденбург-Вилдесхаузен († 1199)
- Аделхайд, наследничка. [4]
- ∞ 1). граф Конрад II фон Васел (1145 – 1176/78)
- ∞ 2). граф Гюнтер II фон Кефернбург и Шварцбург (1135 – 1197)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Wilhelm von Hodenberg: Calenberger Urkundenbuch. Abt. Archiv des Klosters Barsinghausen. Verlag Jänecke, 1855, S. 41f.
- ↑ а б Wilhelm von Hodenberg: Hoyer Urkundenbuch. Archiv des Klosters Schinna. Verlag Jänecke, 1848, Band 7, S. 2
- ↑ "Geschichte der Stadt Köln, meist aus des Kölner Stadt-Archives", Band 1 von Leonard Ennen.
- ↑ Шварцбург, genealogy.euweb.cz
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Gerhard Köbler: Hallermund. Historisches Lexikon der deutschen Länder. Die deutschen Territorien vom Mittelalter bis zur Gegenwart, München 1992, ISBN 3-406-35865-9, S. 226 f.