Вилхелм III (Бавария)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Херцог Вилхелм с неговия племеник Албрехт (рисунка от Р. А. Яуман, от 1899)
Четирите частични херцогства след подялбата от 1392 г.

Вилхелм III (на немски: Wilhelm III, * 1375 в Мюнхен; † 13 септември 1435 в Мюнхен) от династията на Вителсбахите е херцог на Бавария-Мюнхен от 1397 до смъртта си, заедно с по-големия си брат Ернст след баща му Йохан II със столица град Мюнхен.

Той е вторият син на херцог Йохан II († 1397) и на втората му съпруга Катарина от Горица, дъщеря на Майнхард VI, имперски княз на покняженото графство Горица. Брат е на две години по-големия Ернст, и на по-малката София Баварска, която се омъжва в Прага на 2 май 1389 г. за крал Вацлав IV. Правнук е по бащина линия на император Лудвиг Баварски.

Вилхелм и Ернст управляват първо заедно с чичо си Стефан III от херцогство Бавария-Инголщат. Двамата братя помагат на императора на Свещената Римска империя, Сигизмунд Люксембургски, който е брат на зет им Вацлав.

От 1431 г. Вилхелм е щатхалтер на Сигизмунд на Църковния събор в Базел (1431—1449). Другите го виждали като наследник на остаряващия крал. Неговият полубрат Йохан III Грюнвалдер, генералвикар на Фрайзинг, е издигнат на събора от антипапа Феликс V на кардинал.

На 11 май 1433 г. на Църковния събор в Базел Вилхелм се жени за седемнадесетгодишната Маргарета от Клеве (1416–1444). На 7 януари 1434 г. се ражда син им Адолф († 1441). На 25 септември 1435 г. се ражда вторият им син, Вилхелм, който умира като бебе, когато Вилхелм III вече е умрял на 60 додини на 13 септември 1435 г. Брат му Ернст управлява сам херцогството, Адолф, синът на Вилхелм, управлява само по име.

Вилхелм е погребан в катедралата Фрауенкирхе в Мюнхен.

Източници[редактиране | edit source]

  • Klaus von Andrian-Werburg, Urkundenwesen, Kanzlei, Rat und Regierungssystem der Herzoge Johann II., Ernst und Wilhelm III. von Bayern-München (1392–1438). Lassleben, Kallmünz 1971, ISBN 3-7847-4410-9 (Münchener historische Studien, Abteilung Geschichtliche Hilfswissenschaften, Vol. 10; dissertation, University of Munich 1961).
  • Karin Kaltwasser, Herzog und Adel in Bayern-Landshut unter Heinrich XVI. dem Reichen (1393–1450). Dissertation, University of Regensburg 2004.
  • August Kluckhohn, Herzog Wilhelm III. von Bayern, der Protector des Baseler Konzils und Statthalter des Kaisers Sigmund. Forschungen zur deutschen Geschichte. 2, 1862, S. 519–615.
  • Helga Czerny, Der Tod der bayerischen Herzöge im Spätmittelalter und in der frühen Neuzeit 1347–1579. Vorbereitungen – Sterben – Trauerfeierlichkeiten – Grablegen – Memoria (= Schriftenreihe zur bayerischen Landesgeschichte. Band 146). C. H. Beck, München 2005, ISBN 3-406-10742-7, S. 190 (Dissertation, Universität München 2004).
  • Heribert Müller, Konzil von Basel, 1431-1449, Historisches Lexikon Bayerns. 31. August 2010

Външни препратки[редактиране | edit source]