Виталий Куприй
| Виталий Куприй | |
| украински композитор и пианист | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 20 февруари 2024 г.
|
| Музикална кариера | |
| Стил | неокласически метъл |
| Инструменти | пиано |
| Лейбъл | Shrapnel Records |
| Участник в | Ring of Fire, Trans-Siberian Orchestra, Artension |
Виталий Куприй (на украински: Віталій Купрій) е украинско – американски пианист, композитор, музикален педагог и кийбордист за Ring of Fire и Trans-Siberian Orchestra. Той живее в Рединг, Пенсилвания и понякога дори в парка The Blue Falls Grove, когато не е на турне.[1]
Ранен живот[редактиране | редактиране на кода]
Виталий започва да учи пиано в музикалната академия „Микола Лисенко“ в Киев, където учи при професор Нина Найдич. След дипломирането си заминава за Швейцария, за да учи при виенския Рудолф Бухбиндер в Базелската консерватория. През 1995 г. г-н Куприй е изпратен в Съединените щати по препоръка на сър Джеймс Голуей, за да учи при пианиста Гари Графман, президент и директор на Музикалния институт „Къртис“ във Филаделфия. От „Къртис“, докато е на пълна стипендия, той получава друга степен и се дипломира през 2000 г.
Кариера[редактиране | редактиране на кода]
Голуей го избира за свой корепетитор за международните майсторски класове по флейта, проведени в Швейцария и за работа на международно турне. Голуей и Виталий се явяват по Националното обществено радио в Съединените щати, когато Голуей свири световна премиера на една от оригиналните си композиции, написани за пиано и флейта. Скоро след това Виталий е включен в WRTI за едночасово предаване от Филаделфия, озаглавено „Кросоувър с Джил Пастернак“.
На 7 март 1999 г. Виталий е избран за солист да изпълни Концерт за пиано на Лист № 1 с Нюйоркския младежки симфоничен оркестър в Карнеги хол,[2]последван от изпълнения в зала „Алис Тъли“ и зала „Ейвъри Фишър“ .
След като изпълнява соловия си дебют в Карнеги Хол, Куприй е представен в публикация от две страници в Ню Йорк Таймс, написана от писателя за изкуства и развлечения Дан Уакин.
През лятото на 2007 г. Виталий се появява на мексиканския „Music Fest“ в Мексико Сити.
Виталий преговаря с Киевската филхармония за запис на Втория концерт за пиано на Сергей Рахманинов. [ нужен цитат ]
През 1987 г. Куприй печели първа награда в престижния Всесъюзен конкурс „Шопен“ в бившия Съветски съюз. Той е най-младият състезател в състезанието. Сред другите му награди са Първа награда в конкурс за пиано в Чикаго, конкурс за пиано в Ню Йорк и конкурс за пиано в Кливланд.[3]
Транссибирски оркестър[редактиране | редактиране на кода]
През 2009 г. той се присъединява към прогресив рок бандата Транс-Сайбериан Оркестра като пианист и клавирист и оттогава е наеман обратно за всяко следващо турне. Той е обиколил много турнета с TSO в Северна Америка и Европа.[4]Виталий се появява в първото EP на TSO, Dreams of Fireflies (On a Christmas Night), издадено през 2012 г., свирейки на пиано в „Winter Palace“ и „Time You Should be Sleeping“. Vitalij получава заслуга за написването на „King Rurik“, песен от албума Letters from the Labyrinth на Trans-Siberian Orchestra. Той също е представен като допълнителен кийбордист на Savatage по време на тяхното реюниън шоу на Wacken през 2015 г.[5]
2Cellos[редактиране | редактиране на кода]
През 2017 г. той се присъединява към 2Cellos като кийбордист за техните турнета в Северна Америка през 2017 – 2018 г. [5]
Композиции[редактиране | редактиране на кода]
Когато не е на турне, Виталий работи върху писането и композирането на свой собствен концерт за пиано. Той планира да посвети своя концерт на паметта на своя покоен баща и ментор, който е бил професор по тромбон и музикална теория в консерватория в Украйна. [ нужен цитат ]
Дискография[редактиране | редактиране на кода]
Солови албуми[редактиране | редактиране на кода]
- High Definition (1997)
- Extreme Measures (1998)
- VK3 (1999)
- Works of Liszt and Chopin (2001)
- Forward and Beyond (2004)
- The Modern European Tradition (2005)
- Revenge (2005)
- Glacial Inferno (2007)
- Glacial Inferno & Revenge (компилация, 2007)
- 12 Months of the Year (2008)
- Journeys (2017)
- Bridges (с Гари Гинсбърг, 2019)
- Progression (2020)
С Грег Хоуи[редактиране | редактиране на кода]
- Ascend (1999)
С Ferrigno•Leal•Kuprij[редактиране | редактиране на кода]
- Promised Land (2003)
С Ринг Ъф Файър[редактиране | редактиране на кода]
- The Oracle (2001)
- Burning Live in Tokyo (2002)
- Dreamtower (2003)
- Battle of Leningrad (2014)
С Артенсион[редактиране | редактиране на кода]
- Into the Eye of the Storm (1996)
- Phoenix Rising (1997)
- Forces of Nature (1999)
- Machine (2000)
- Sacred Pathways (2001)
- New Discovery (2002)
- Future World (2004)
С Транс-Сайбериан оркестра[редактиране | редактиране на кода]
- Dreams of Fireflies (On a Christmas Night) (2012)
- Letters from the Labyrinth (2015)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Campbell, Dave. Vitalij Kuprij – Progression // metal-temple.com, 26 декември 2022. Архивиран от оригинала на 2022-08-19. Посетен на 19 август 2022.
- ↑ Prato, Greg. Biography: Vitalij Kuprij // allmusic.com. Посетен на 19 август 2022.
- ↑ About Vitalij Kuprij // 2.readingeagle.com, 15 ноември 2009. Архивиран от оригинала на 2022-08-19. Посетен на 19 август 2022.
- ↑ Trans-Siberian Orchestra Tour Programs 2009, 2010, 2011, 2012
- ↑ A Conversation with Vitalij Kuprij // musicandartinterviews.com, 20 юни 2016. Посетен на 19 август 2022.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Vitalij Kuprij в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
