Волинка
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Во̀линка (на руски: волынка) е руски народен инструмент, широко използван в древността. Отговаря по устройство на гайдата, понякога с две мелодични тръби. Използва се за солово и ансамблово свирене, а също и за съпровод на песни. Този инструмент бил считан от руските князе и боляри за инструмент на простолюдието и постепенно до 18 век е изместен от акордеон, баян и др.[1]
Аналози на волинката са:[1]
- Гудаствири - Грузия
- Дуда - Русия, Украйна, Беларус
- Паракапзук, тик - Армения
- Чимпой - Молдова
- Шапар, сарнай - Чувашия
Източници [редактиране]
- ↑ а б Светослав Четриков - „Музикален терминологичен речник“/изд. Наука и изкуство“, София/1969/стр.64
