Гаел Жос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Гаел Жос
Gaëlle Josse
Гаел Жос, 2019 г.
Гаел Жос, 2019 г.
Родена22 септември 1960 г. (63 г.)
Професияписател, поет, драматург, сценарист, журналист, преводач
Националност Франция
Активен период2005 -
Жанрдрама, лирика, биография
Известни творби„Последният пазител на Елис Айлънд”
Наградинаграда за литература на ЕС
Кавалер на Ордена на Почетния легион
Гаел Жос в Общомедия

Гаел Жос (на френски: Gaëlle Josse) е френска поетеса и писателка на произведения в жанра социална драма, лирика и биография.[1][2][3][4][5]

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Гаел Жос е родена на 22 септември 1960 г. в Лион, Франция. Следва право, журналистика и клинична психология.[4] След дипломирането си живее няколко години в Нова Каледония.[5] След това работи като редактор на списание и на уебсайт в Париж. Организира и семинари за слушане на музика и творческо писане за възрастни и тийнейджъри.[2]

Първата ѝ книга, стихосбирката „Отпечатъкът и кръгът“, е издадена през 2005 г. В следващите години издава още няколко стихосбирки, като стихосбирката ѝ „Барабаните се удрят с голи ръце“ от 2008 г. получава наградата за поетично издание на град Дижон.[2]

Първият ѝ роман „Часове мълчание“ е издаден през 2011 г. Той е вдъхновен от картина на фламандския художник Емануел де Вите, и е история за едно семейство на богати корабособственици и техните усилия да поддържат благосъстоянието и имиджа си, чрез съдбата на една жена, която се грижи строго за дома си, въпреки всички проблеми.[2] Книгата получава наградите „Лавинал“, „Прованс“ и „Маре“.[4] Следват романите ѝ „Нашият живот на кръстопът“ и „Снежна сватба“, като последния е предвиден за екранизация.[3]

През 2014 г. е издаден романът ѝ „Последният пазител на Елис Айлънд“. В края на 1954 г. Джон Мичъл е директор на центъра за приемане на имигранти на остров Елис Айлънд и се оказва пред неговото закриване. Под формата на дневник той описва обсебващите го спомени – за съпругата си, за имигрантите, за собствения си живот и бъдеще. Романът получава множество награди, включително литературната награда на френския Ротари клуб, наградата на Бретанската академия и наградата за литература на Европейския съюз за 2015 г.[3]

През 2013 г. получава отличието кавалер на Ордена на Почетния легион за дългогодишната ѝ литературни дейност. Част от нейното творчество се изучава в някои средни училища. През 2016 г. тя е кръстница на литературната награда за млади европейци „Едно дълго чакане“.[4]

Гаел Жос живее със семейството си в Париж.[3]

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

  • L'Empreinte et le Cercle (2005)[2][4][5]
  • Signes de passage (2007)
  • Tambours frappés à mains nues (2008) – награда на град Дижон
  • Castillanes.doc : Madrid & Castille (2009)
  • Carnets du Leonardo Express (2009)
  • Et recoudre le soleil (2022)

Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]

  • Les Heures silencieuses (2011) – награда „Лавинал“, награда „Прованс“, награда „Маре“[2][4][5]
  • Nos vies désaccordées (2012) – награда „Ален-Фурние“
  • Noces de neige (2013)
  • Le Dernier Gardien d’Ellis Island (2014) – наградата за литература на Европейския съюз, награда на Ротари клуб, награда на Бретанската академия[1]
    Последният пазител на Елис Айлънд, изд.: ИК „Колибри“, София (2018), прев. Красимир Петров
  • L'Ombre de nos nuits (2016)
  • De vives voix (2016)
  • Un été à quatre mains (2017)
  • Vermeer, entre deux songes (2017)
  • Une longue impatience (2018)
  • Les heures silencieuses-Noces de neige-Nos vies désaccordées (2018)
  • Ce matin-là (2021)
  • La nuit des pères (2022)

Документалистика[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Gaëlle Josse в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​