Георги Ковачев (революционер)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Ковачев.
| Георги Ковачев | |
| български революционер | |
| Роден |
22 септември 1896 г.
|
|---|---|
| Починал | 27 септември 1924 г.
|
Георги Марков Ковачев с псевдоним Дърваров[1] е български революционер, разложки войвода на Вътрешната македонска революционна организация.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 22 септември 1896 година в град Банско.[2] Учи в Солун и Кюстендил, а след това медицина във Виена.[3] Георги Ковачев се присъединява към ВМРО и става разложки околийски войвода. Близък е до Алеко Василев.[4] През Септемврийското въстание от 1923 година спасява от екзекуция трима комунисти и ги взима в четата си като заложници. Заедно с Александър Буйнов Ковачев е един от посредниците между водачите на въстаналите комунисти в Разложко и войводата Алеко Василев.[5] Владимир Поптомов пише за Ковачев и Буйнов:
| „ | Те бяха прогресивни хора, с които нашият околийски комитет в Разложко и нашите комунистически организации още от по-рано поддържаха приятелски връзки.[6] | “ |
В средата на 1924 година участва като делегат от Разложка околия на Серския околийски конгрес и е избран за редовен делегат на предстоящия общи конгрес на ВМРО.[7] След началото на Горноджумайските събития вдига милицията в района си, за да противодейства на случващото се. Милицията отстъпва, когато срещу нея се изправя редовна българска армия, а Георги Ковачев и Александър Буйнов са принудени да бягат. В Банско се укриват при Йонко Вапцаров, но той ги предава и веднага са арестувани от офицери от българската армия, след което са предадени на ВМРО и екзекутирани[8][9] в местността Лушин, Банско землище.[3]
Брат му Никола Ковачев емигрира в Америка и е сред главните дейци на Македоно-американския народен съюз, Южнославянския комитет в Америка и Американо — славянския съюз, а също е отговорен редактор на „Народна воля”[10].
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 39.
- ↑ Ачкоска, Виолета и Никола Жежов, Предавствата и атентатите во македонската историја, Издателство Макавеј, Скопје, 2003, стр.218
- ↑ а б Тасев, Славчо. Безсмъртните. Биографии на загинали в борбата против фашизма и капитализма от Благоевградски окръг. София, БКП, 1971. с. 55.
- ↑ Пърличев, Кирил. Убийството на Тодор Александров: (Изследване и документи). София, Веда МЖ, 2002. с. 19.
- ↑ Сирлещов, Никола Костадинов. Пътят на Банския въстанически отряд. - в: Спомени за Септемврийското въстание от 1923 г. в окръзите: Софийски, Петрички (Благоевградски), Бургаски, Шуменски (Коларовградски), Варненски, Търновски, Плевенски, Хасковски и др., София, Издателство на БКП, 1963, с. 191-193.
- ↑ Поптомов, Владимир. Пиринският край под септемврийските знамена. - в: Спомени за Септемврийското въстание от 1923 г. в окръзите: Софийски, Петрички (Благоевградски), Бургаски, Шуменски (Коларовградски), Варненски, Търновски, Плевенски, Хасковски и др., София, Издателство на БКП, 1963, с. 220-221.
- ↑ Пърличев, Кирил. VІ конгрес на ВМРО (1925). София, Веда-МЖ, 2005. ISBN 954-8090-03-1. с. 81-84.
- ↑ Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 205 - 206.
- ↑ Билярски, Цочо, съставител. Тодор Александров. Живот легенда. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1991. с. 232.
- ↑ МАКЕДОНСКАТА ЕМИГРАЦИЯ В АМЕРИКА РАБОТИ ЗА ОБЕДИНЕНИЕТО НА МАКЕДОНСКИЯ НАРОД Архив на оригинала от 2016-08-26 в Wayback Machine., www.narodnavolja.com/, посетен на 28.07.2013 г.
