Георги Николов (историк)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Н. Николов.

Георги Николов
български историк
Роден
13 юли 1957 г. (66 г.)

Учил вСофийски университет

Георги Николов Николов е български историк – медиевист, председател на Македонския научен институт от 2020 година.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Георги Николов е роден на 13 юли 1957 година в София. Потомък е на бежанци от охридското село Годиве. Завършва Историческия факултет на Софийския университет през 1981 година, асистент е от 1990 година, а от 2011 година е доцент в него. Прави езикови и научни специализации в Солун (1988), Лайпциг (1996), Краков (2002, 2003) и Кьолн (2003).[2] С решение на Факултетен съвет от 12 юли 2022 г. е избран за професор.

Основните му интереси са в областта на българската средновековна история и историята на Византия. Автор е на 6 монографии, над 100 научни статии и рецензии и над 600 научнопопулярни публикации.[2]

Член е на Македонския научен институт от 2014 година, а от 2020 година е негов председател.[2] На Общото събрание на Македонския научен институт на 30 март 2023 г. е преизбран за негов председател.[2]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България (края на VІІ – началото на ХІ в.). София: Академично издателство „Марин Дринов“, 2005.
  • Самостоятелни и полусамостоятелни владения във възобновеното Българско царство (края на ХІІ – средата на ХІІІ в.). София: ИК Гутенберг, 2011.
  • Българският цар Самуил. София: Българско сдружение на родовете от Македония, Малка македонска библиотека № 4, 2014.
  • Цар Самуил. София: Издателство „Захарий Стоянов“. Поредица „Дълг и чест“ № 4, 2016.[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]