Георги Ралев
| Георги Ралев | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1875 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Георги Ралев в Общомедия | |
Георги Христов Ралев, наричан Свекянчето или Скършения,[1] е български революционер, крушевски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Ралев е роден в 1875 година в демирхисарското село Света, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Присъединява се към редовете на ВМОРО и от 1902 година е четник при Велко Марков. През Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година е войвода на милицията от родното си село в отряда на Иван Наумов Алябака.[3][2]
След въстанието е четник при Гюрчин Наумов. В 1907 година отново като четник на Алябака участва в сражението при Ножот. След това става помощник на крушевския районен войвода Блаже Кръстев Биринчето.[4] Загива в 1911 година в местността Водениците между селата Бучин и Света.[5][6]
По време на Втората световна война при гробовете на Георги Ралев и четника му Кузман Ангелов са погребани български воини в Българското военно гробище в Света.[7]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 88.
- ↑ а б Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 30.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52-53
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 475-481.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 144.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 404.
- ↑ ДВИА - В. Търново, ф. 39, оп. 2, а.е. 567.
