Главохордови
| Главохордови | ||||||||||
 Branchiostoma lanceolatum, Ланцетник |
||||||||||
| Класификация | ||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||
 CephalochordataOwen, 1846 |
||||||||||
| Обхват на вкаменелости | ||||||||||
|
|
||||||||||
Главохордовите (Cephalochordata, на старогръцки: κεφαλή „глава“ и на старогръцки: χορδή „струна“) са подтип хордови, характеризиращи се от наличието на нотохорда, която е налична през целия живот. Главохордовите са представена в съвременните океани ланцетникът (известен също като Amphioxus).
Главохордови са морски животни, сегментирани и притежаващи издължени тела с нотохорда, която се простира на дължина на тялото и пипалца, около устата за поемане на храната.[1] Членовете на този тип са много малки и нямат никакви твърди части, което прави техните вкаменелости много трудни за откриване. Фосилизирани видове са били намерени в много стари скали, предхождащи появата на гръбначните животни. Наскоро са установени различни изкопаеми главохордови (Yunnanozoon) в Южен Китай. Те датират от началото на периода камбрий и са най-ранните известени фосили от цефалохордовите.[2] Имат множество хрилни отвори и са разделнополови.
