Горан (село)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Горан.
| Горан | |
 Горан
|
|
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 371 (ГРАО, 2010-12-15)* |
| Землище | 19,76 km² |
| Надм. височина | 191 m |
| Пощ. код | 5552 |
| Тел. код | 06923 |
| МПС код | ОВ (Л) |
| ЕКАТТЕ | 16002 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Ловеч |
| Община - кмет |
Ловеч Минчо Казанджиев (БСП) |
Горан е село в Северна България. То се намира в Община Ловеч, Област Ловеч.
Съдържание |
[редактиране] География и климат
- Селото се намира в равнината зад хълма Касабаир на 8 км. северно от Ловеч. Наоколо има малко гори и много поляни, пасища, овощни градини и лозя. Виждат се скалите на Деветашкото плато. Наблизо са селата Дойренци, Слатина и Умаревци. В околността поради масовото обработване на земята се срещат все по-рядко диви животни. Зайци, лисици и други дребни полски хищници са най-разпространените представители. В някои от горите може да се забележат и сърни.
- Климатът е умерен. Поради равнинността на релефа и липсата на гори и други прегради, зимите са много студени и навяванията на големи преспи от студения вятър са нормално явление. Лятото е много горещо и задушно.
[редактиране] История
- Плодородните земи около селото са били предпочитано място за живот още от дълбока древност.
- Некропол Горан - Слатина. На 8–15 км северно от Ловеч от двете страни на третокласният асфалтов път Горан Слатина при разкопки през 1980–1981 г. от екипа на Георги Китов на 9 могили с височина от 1 до 7 м от ранната бронзова епоха са открити общо 34 гроба от ямната култура - най-големият и богат некропол от тази епоха сред проучените и до днес. Повечето от ямите са били покрити с дървета, някои - облицовани. Използвана е червена, жълта и виолетова охра. Намерен е разнообразен инвентар – два глинени съда, две златни обеци, много сребърни накити, каменна чук-брадва, бронзово длето и др. Някои от находките днес може да се видят в постоянната експозиция на Националният исторически музей в София.
- Към 10 век павликяните се заселват по земите около средното и долното течение на река Осъм. Били са упорити в запазване на своята вяра, особено по турско време, затова споменът за тях е запазен и до днес.
- Тъй като земите по поречието на Осъм били много плодородни, по турско време се е наричало Алтън Павликени (златно). Паралелни и други имена на селото: Павликяни, Мюслюм Павликян, Бъсцево, Долно Павликени. До 1951 г. името на селото е Долно Павликени, след което е преименувано на Горан. Това е партизанското име на Иван Кунчев Вълчев - партизанин родом от селото и убит при престрелка с жандармерията в района на Ловешката болница по пътя за София.
[редактиране] Религии
- Прадедите на местните жители са изповядвали разновидност на християнството - павликянството. От там идва и старото име на селото - Долно Павликени. Но с течение на годините истинските павликяни са се претопили. Църквата в Горан дълги години беше затворена, неподдържана и занемарена. През 2009 година ѝ беше направен основен ремонт и вече може да бъде посещавана от жителите на селото.
[редактиране] Говор
- Говорът се отнася към групата на галатския говор, който обхваща селата Галата, Градешница, Български извор, Помашка Лешница и Добревци в Тетевенско и Румянцево (Блъсничево) в Луковитско.
[редактиране] Развитие
- Основното селскостопанско производство е на ечемик, пшеница, слънчоглед и царевица. Частни лица стопанисват овощни градини, бостани и лозя. Добре е развито и пчеларството. На територията на селото има действаща мандра изградена по европейски стандарти, в която се произвежда сирене, кашкавал и кисело мляко. Работи и модерна мелница на края на селото, произвеждаща първокласно брашно.
- В селото има действащ читалищен дом "Христо Ботев" с работеща библиотека. В последните години се забелязва тенденция на оживление на селото - хора се връщат да живеят в Горан за постоянно, вместо в близкия на 5 км Ловеч.
[редактиране] Събития
- Сборът на селото е на Петковден - 27 октомври. Тогава много горанчани пръснали се по градовете на България си идват в селото да се почерпят и видят с роднините си.
[редактиране] Личности
- Иван Вълчев Кунчев - Горан - Роден на 27 октомври 1921 г.в с.Долно Павликени, дн.с.Горан. Студент по агрономство в София до началото на 1943 г. Член на РМС. Партизанин в Партизански отряд "Христо Кърпачев" от 17 август 1943 г. Убит на 18 септември 1943 г. край Ловеч. Произхожда от бедно селско семейство. Прогимназиалното си образование завършва в родното си село, след което продължава да учи в Ловешката гимназия. Там под влиянието на прогресивни младежи е включен в марксически кръжоци, а по късно става и ремсист. В родното си село участва дейно в изграждането на въздържателно дружество, младежка кооперативна група, в устройването на младежки вечеринки и други младежки инициативи. Като студент в Агрономическия факултет става член на БОНСС и участва в някои от акциите провеждани от него. Скоро бива издигнат за сътрудник на ЦК на РМС и и му се възлага да отговаря за работата на Окр.комитет на РМС в Шумен. В Ловешко Иван поддържа връзка с партизаните и ги подпомага активно. Поради факта че всички и даже ловешката полиция е смятала Иван, че е студент в София, той е можел необезпокоявано, полунелегално да слиза в Ловеч, да се среща с други хора и да снабдява другарите си партизани с храна, материали, медикаменти и продоволствия. Участва в завземането на село Баховица от партизаните и в други акции в Ловешко. На 16.09.1943 Иван Кунчев - Горан, Цанко Маринов - Петър и Стефан Съев - Кепо са спрени на улица в Ловеч. Полицаите се интересували от Кепо и го арестували. Другите двама ловешката полиция не познавала. След инквизиции в полицията Кепо разкрива спътниците си и местата на срещите с партизаните. На 18.09.1943 Иван Кунчев, след като се е укривал в различни квартири в Ловеч, отива на мястото за среща с партизаните, за да се върне в отряда. Срещата е била в покрайнините на града, над шосето до Ловешката болница, но полицията отдавна била блокирала целият район. Когато Иван приближил мястото на срещата полицаите започнали да стрелят по партизаните. Иван е ранен и заловен, а другите трима партизани с които е била срещата едвам се измъкват от обръча. Полицаите откарват полуживият Иван в Околийското управление, където след мъчения е доубит с колове от агента Бончо Цвятков. На другият ден тялото на партизанина е заровено някъде извън града.
- Цачо Николов Колев - Роден на 4 февруари 1911 г. Роднина по майчина линия на Иван Кунчев и Вълчо Кунчев. Активен участник в антифашистката борба в Ловешко, Плевенско, Софийско и Русенско. Срещал се е и е работил с Лазар Станев, Коста Златарев, Христо Кърпачев, Съби Димитров и Сава Гановски. Роден в бедно селско семейство, работи като шивашки чирак в Ловеч. През 1930 г. е в ръководството на РМС Ловеч. Приет е в редовете на Работническата партия (РП), а по късно и в Българската комунистическа партия (БКП). При опит да бъде арестуван от полицията преминава в нелегалност, но по-късно е арестуван и пратен в концлагера в Еникьой. Пуснат на свобода продължава с антифашистката си дейност, но отново е арестуван и инквизиран. След идването на Съветската армия на 9 септември 1944 г. е в редиците на Държавна сигурност (ДС). Автор е на книгата "Труден път" - ПартИздат/София 1986 г.
- Вълчо Кунчев Вълчев - ятак, политзатворник. Братовчед на Иван Кунчев.
- Цонка Михайлова Бозарова (11.05.1925 - ????) - ятачка
- Ангел Петков Данчев (18.07.1923 - 03.11.1944) - загинал в Отечествената война
- Вълчо Енчев Атанасов (10.10.1892 - 10.06.1923.) - загинал в Деветоюнските събития 1923 г.
[редактиране] Външни препратки
[редактиране] Източници
- Бойният път на партизански отряд " Христо Кърпачев " , Военно издателство, София, 1975
- Николов Ц.,Труден път, ПартИздат,София, 1986
