Градище (Стенче)
| Градище Градиште | |
_(10).JPG) Олтарният дял на базиликата | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Местоположение | Стенче |
| Основаване | Късна античност |
| Собственик | държавна |
Градище или Стенчевската твърдина (на македонска литературна норма: Градиште, Стенчевска тврдина) е антична и средновековна крепост, разположена над положкото село Стенче, Северна Македония.[1]
Местоположение[редактиране | редактиране на кода]
Градище е на 1 km източно от Стенче. Представлява тесен рид между две успоредни поройни дерета, висок 130 m над подножието и доминиращ в източния край на Положкото поле. От Градище се вижда широка околност и старият път, който идва от Скопие, пресичайки подножието на Сува гора през прохода Света, и излиза тук в Полето, водещ към Гостивар, Кичево и Охрид. Днес този път е само с местно значение. Ридът е със стръмни склонове и заравнен връх и е лесно достъпен през равна седловина от изток.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
Античност[редактиране | редактиране на кода]
През Късната античност на Градище е построена стена с мазилка около овално пространство 150 х 60 m (0,4 ha). В североизточната част, на най-високата позиция, има кула, която пази[1] седловината и главния подход от изток. В същата част, вътре, са разкопани част от раннохристиянска църква и сводеста гробница (крипта) до нея. Открити са множество монети от края на IV, V и VI век, малки железни предмети, фибули от края на VI век.[2]
Средновековие[редактиране | редактиране на кода]
Стражата при Стенче е използвана и през Средновековието, както свидетелстват множество находки: византийски фолис от ранния ΧΙ век; няколко скифата от XII - XIV век на Йоан II Комнин и Мануил I Комнин, Теодор Комнин Дука, Йоан Ватаци, Михаил VIII Палеолог, Андроник II Палеолог и Андроник III Палеолог,[2] латински имитации от XIII век, български скифати на Йоан Асен II от XIII век, част от кръст — енколпион от XI - XII век, бронзови апликации от X - XII век, сребърни и бронзови накити от X - XII век, славянски црепни и други.[3]
Изглежда, че през Средновековието над централния кораб на базиликата от VI век е построена по-малка църква. Тази малка, но значителна крепост, освен че надзираваше гореспоменатия път, контролираше и близките железни мини на изток от него.[3]
В 1896 година Гьорче Петров отбелязва народно предание, че това са развалините на град Стена, чието име е пренесено на днешното село Стенче.[4]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 334.
- ↑ а б Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 335.
- ↑ а б Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 336.
- ↑ Материали по изучаванието на Македония. София, Печатница Вълковъ, 1896. с. 456.
