Гъвкав магнитен диск
Гъвкавият магнитен диск (на английски: Floppy disk), наричан също дискета или флопи диск, представлява преносим носител на цифрова информация.
Съдържание |
Устройство [редактиране]
Това е гъвкав диск, направен от пластмаса - двуосно ориентиран полиетилен терефталат (boPET), известен с търговското си название Майлар (Mylar), покрит с тънък магнитен слой и затворен в защитна опаковка. Квадратната по форма опаковка е покрита отвътре с мека материя, намаляваща триенето и статичното електричество, предизвикано от въртенето.
Дискетата има две повърхности, като с магнитно покритие са покрити и двете. Върху повърхностите с покритие могат да се записват данни. В средата на диска има отвор, където той се захваща от механизма с цел въртене.
Записът и четенето на дискети стават чрез флопи-дисково устройство (ФДУ), почти винаги наричано просто „флопи“. Информацията се записва на „пътеки“ — концентрични окръжности. Броят на пътеките, които могат да се запишат на 1 инч се нарича радиална, пътечкова или напречна плътност на записа и се измерва в „пътеки на инч“ (от англ. „tracks-per-inch, TPI). Пътеките се номерират от 0, като най-външната е нулевата. Всяка пътека е разделена на сектори.
Броят на пътеките и секторите в една пътека зависи от флопидисковото устройство. Преди запис дискетата се форматира със съответния брой пътеки. Форматирането е именно процесът на създаване на пътеки и сектори. Устройствата, работещи с много пътеки и сектори на пътека, могат да работят и с по-малко, за съвместимост с по-старите устройства.
Капацитет [редактиране]
Капацитетът на една дискета (в байтове) се пресмята като произведение на:
- — броя на повърхностите
- — броя на пътеките върху една повърхност
- — броя на секторите върху една пътека
- — размера на сектора в байтове
Стандарти [редактиране]
- - диаметър 8“, капацитет от 80 KB до 1,2 MB
- - диаметър 5,25", капацитет от 110 KB до 1,2MB
- - диаметър 3,5", капацитет от 720 KB до 2,88 MB
Съществуват и програми, с които дискетите се форматират с нестандартен брой пътеки/сектори. Така например, българските дискети 1,2 MB даваха много грешки при стандартен формат и масово се форматираха на 800 KB. Вносните обаче спокойно работеха на 1,6 MB. Windows 95 се разпространяваше на 1,44 MB дискети, форматирани на 1,68 MB.
Сравнително малко разпространение имат по-модерните LS-120 (3,5", 120 MB) и LS-240 (3,5", 240 MB) дискети. Те се използват в така наречените SuperDisk устройства, разработени от фирмата 3M и базирани на магнито-оптична технология. SuperDisk няма нищо общо със SuperDrive, запазена марка на Apple.
Производство в България [редактиране]
Производството на дискети в България започва в началото на 80-те години в завод „Динко Баненкин“ - до село Драгор , община Пазарджик. Първоначално се произвеждат само 8" дискети, но от 1984 година започва производството на 5,25" дискети, а от 1988 г. - и 3,5" такива. Заводът е в първата десетка в света по произведени дискети през периода 1990-1994 г.
Производство на 3,5" дискети започва малко по-късно и в завода в гр. Пловдив, но така и не достига до големи размери, поради недоокомплектовка на линията за производство.
Днешно положение [редактиране]
Въпреки многото си недостатъци — чувствителност към магнитни полета и недостатъчен (още от средата на 90-те години) капацитет, форматът 3,5″ просъществува на пазара повече от четвърт век, отстъпвайки едва след появата на достъпни по цена флаш-памети. От м. март 2011 г. фирмата Sony официално прекрати производството и продажбата на дискети 3,5″, слагайки точка в историята на дискетите.
Вижте също [редактиране]
|
|||||
