Гъвкав магнитен диск
Гъвкавият магнитен диск, наричан за по-кратко дискета, представлява преносим носител на цифрова информация. Известен е също и като „флопи диск“.
Съдържание |
[редактиране] Устройство
Това е гъвкав диск, направен от специална пластмаса-двуосно ориентиран полиетилентерафталат(boPET), известна с търговските си названия Mylar- Майлар, покрит с тънък магнитен слой и затворен в защитна опаковка. Опаковката (с квадратна форма) е покрита отвътре с мека материя, намаляваща триенето и статичното електричество, предизвикано от въртенето.
Дискетата има две повърхности, като с магнитно покритие са покрити и двете. Върху повърхностите с покритие могат да се записват данни. В средата на диска има отвор, където той се захваща от механизма с цел въртене.
Записът и четенето на дискети стават чрез флопи-дисково устройство (ФДУ), почти винаги наричано просто „флопи“. Информацията се записва на „пътеки“ — концентрични окръжности. Броят на пътеките, които могат да се запишат на 1 инч се нарича радиална, пътечкова или напречна плътност на записа и се измерва в „пътеки на инч“ (от англ. „tracks-per-inch, TPI). Пътеките се номерират от 0, като най-външната е нулевата. Всяка пътека е разделена на сектори.
Броят на пътеките и секторите в една пътека зависи от флопидисковото устройство. Преди запис, дискетата се форматира със съответния брой пътеки. Форматирането е именно процесът на създаване на пътеки и сектори. Устройствата, работещи с много пътеки и сектори на пътека, могат да работят и с по-малко, за съвместимост с по-старите устройства.
[редактиране] Капацитет
Капацитетът на една дискета (в байтове) се пресмята като произведение на:
- — броят на повърхностите
- — броят на пътеките върху една повърхност
- — броят на секторите върху една пътека
- — размерът на сектора в байтове
[редактиране] Стандарти
- - диаметър 8“, капацитет от 80 KB до 1,2 MB
- - диаметър 5,25", капацитет от 110 KB до 1,2MB
- - диаметър 3,5", капацитет от 720 KB до 2,88 MB
Съществуват и програми, с които дискетите се форматират с нестандартен брой пътеки/сектори. например, българските дискети 1,2 MB даваха много грешки при стандартен формат и масово се форматираха на 800 KB. Вносните обаче спокойно работеха на 1,6 MB. Windows 95 се разпространяваше на 1,44MB дискети, форматирани на 1,68 MB.
Сравнително малко разпространение имат по-модерните LS-120 (3,5", 120MB) и LS-240 (3,5", 240MB) дискети. Те се използват в така наречените SuperDisk устройства, разработени от фирмата 3M и базирани на магнито-оптична технология. SuperDisk няма нищо общо със SuperDrive, запазена марка на Apple.
[редактиране] Производство в България
Производството на дискети в България започва в началото на 80-те години в завод „Динко Баненкин“ - до село Драгор , община Пазарджик. Първоначално се произвеждат само 8" дискети, но от 1984 година започва производството на 5 1/4" дискети, а от 1988г и 3,5" такива. Заводът е в първата десетка в света по произведени дискети през периода 1990-1994 г.
Производство на 3,5" дискети започва малко по-късно и в завода в гр. Пловдив, но така и не достига до големи размери, поради недокомплектовка на линията за производство.
[редактиране] Вижте също
|
|||||
utei6rysyerjwrwkyi5iwyrii4wjyrraefbhtbeqFAB l ,;5wekly7CNM&% t,cs5ukqwsruykwrsmmmmmmmgzdmjyrwwwwwwjsk6774asr u,lredu.;retd;l5ekd75elllll75u
