Дактил (поезия)

Тази статия е за стъпката в стихосложението. За други значения вижте Дактил.

---

Дактил в античното стихосложение е трисрична стихотворна стъпка — една дълга сричка и две къси, т.е. общо четири мори. Бележи се със схемата $- \cup \cup$. В съчетание с хорей и спондей образува други размери: хекзаметър, пентаметър, Алкеева строфа, строфа на Сафо. Обратната стъпка се нарича антидактил или още анапест.

В силаботоническото стихосложение дактил е трисрична стъпка с една ударена и две неударени срички, бележи се с $\acute{-} \cup \cup$. Дактилен размер се получава, когато ударенията са на първата, четвърата, седмата и т.н. сричка.

Названието си тази стъпка получава от пръста на човешката ръка, който също се състои от три части (фаланги). Поради неговата плавност и мелодичност, древните гърци приписвали на дактила божествен произход, като вярвали, че Дионисий разговаря с хората в дактилни стихове.

Широка употреба дактилът получава по време на периода „Бурни устреми“ в немската поезия, в творчеството на Гьоте, Фридрих Шилер и Фридрих Хьолдерлин. В българската поезия често се среща в поезията на Иван Вазов, Стоян Михайловски, Кирил Христов, Димчо Дебелянов и други.

Примери за дактилни стихотворни размери:

Двустъпен дактил Моите спомени, птици в нощта, скитат бездомни, скитат унесени вън от света. (Николай Лилиев) Тристъпен дактил Някога тука залутан, гонен от турски заптии, спирал е морен хайдутин, твойта прохлада да пие. (Младен Исаев, „Пред езерото“) Четиристъпен дактил Плахи звездици в небо потъмняха; рано без време петлите пропяха… В село се късни прибират жетварки. Хубава Яна припират другарки… (Пенчо Славейков, „3мейново любе“)

Петостъпен дактил Нека ме шибат и брулят неверните бури, нека ми съскат отровните, лепкави грижи, нека месата ми късат безумните фурии, хищни чакали кръвта ми пролята да лижат. (Елисавета Багряна, „Пролог“) Шестостъпен дактил Бистрия въздух и нивите с тежък косичник от злато, крушите, шатри разпънали — тук ми е всичко познато. Янтра се казва реката със плет от върби и тръстика и воловарчето мургаво — с мойто го име наричат. (Асен Разцветников, „Бистрият въздух“)

Източници

• „Речник на литературните термини“, Наука и изкуство, София, 1968
• „Енциклопедичен речник на литературните термини“, Иван Богданов, Издателство „Петър Берон“, София, 1993