Дворянска родословна книга

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Дворянска родословна книга на Витебска губерния за 1860 г.

Дворянска родословна книга (на руски: дворянская родословная книга) е документ, оформящ привилегиите на дворянската (благородническата) част от населението на всяка губерния на Руската империя.[1] Съставянето и воденето на такава книга, в която са вписани всички дворянски родове от дадена губерния, е предписано в дарствената грамота на императрица Екатерина II към благородническото съсловие („Грамота за правата, свободите и преимуществата на благородното руско дворянство“) от 21 април 1785 г.[2]

За да се докаже, че дадено лице има право да се ползва с благородническите права на грамотата, в дворянските родословни книги се вписвали всички благороднически родове и тяхната генеалогия (родословно дърво). Така може да се проследи и уточни кой е дворянин и кой не. За воденето на книгите е било отговорно съответното Губернско дворянско събрание. Раждане, брак, деца, смърт – всичко трябвало да бъде докладвано на събранието и вписвано в тия книги.

Книгите са били разделени на шест части (в Санктпетербургска губерния – седем части). Всяка част включвала благороднически родове от определена категория:

  • I част – вписват се родовете спадащи към „действителното дворянство“ (наричано също „дарено дворянство),[1] което според точка 77 от дарствената грамота „[...] са нищо друго освен онези родове, които от НАС самите и от други короновани глави са удостоени с благородническо достойнство посредством диплома, герб и печат“.[2]:с. 20 Уточнява се също: „но за да се укаже справедливост и на онези родове, които имат доказателства за действително благородничество от изминалите 100 години, то позволяваме и тези родове да се впишат в тази част“.[2]
  • II част – вписват се родовете спадащи към „военното дворянство“,[1] което според точка 78 от дарствената грамота „[...] са нищо друго освен онези родове, за които в издадения указ лично от, блажена му и вечнодостойна памет, ГОСПОДАРЯ ИМПЕРАТОР ПЕТЪР ПЪРВИ на 16-я ден на януари 1721 г. е указано с тия слова: „Всички оберофицери, които произлизат не от дворянството, те и техните деца и техните потомци са дворяни, и трябва да им се даде патент за дворянство“.[2]:с. 20 По-късно с реформите на Александър II (1856 г.) правото на потомствено дворянство се ограничава само до най-високите военни чинове, като се започне с VI ранг – полковник.
  • III част – вписват се родовете спадащи към „осмокласното дворянство“ (наричано също „служебно дворянство“ или „дворянство по орден“),[1] което според точка 79 от дарствената грамота се определя като „[...] нищо друго освен онези родове, за които в Таблицата на ранговете на, блажена му и вечнодостойна памет, ГОСПОДАРЯ ИМПЕРАТОР ПЕТЪР ПЪРВИ от 24-я ден на януари 1722 г. в точка 11 е указано с тия слова: „Всички руски или чуждестранни служители, които се намират или действително са били сред първите осем ранга, имат своите законни деца и потомци във вечни времена на най-доброто висше дворянство във всички достойнства и авантажи, за да бъдат равно почитани, дори ако са били от ниска порода и преди това от коронованите глави никога не са били произведени в дворянско достойнство или не са били снабдени с герб“.[2]:с. 20 – 21 Това означава опростено, че всички руски и чуждестранни служители на държавна служба в Руската империя, заемащи един от първите осем ранга от Таблицата на ранговете, са получавали автоматично потомствено благородничество. В тази част са се вписвали и родове, получили благородническо достойнство чрез присъждане на един от ордените на Руската империя.[1][2]:с. 24[3][4] По-късно с реформите на Александър II (1856 г.) правото на потомствено дворянство се ограничава само до най-високите граждански чинове, като се започне с IV ранг – действителен държавен съветник (вместо XVIII ранг).
  • IV част – вписват се „чуждестранни родове“.[1][5] Съгласно точка 80 от дарствената грамота, „чуждестранни родове са не инакви, ами ония, които са встъпили в Руско поданичество, и за които е упоменато в указите от 1785 година относно попълването на разрядните родословни книги[Бележка 1], повеляващи, такива царски, владетелски, княжески и други външни честни родове да се вписват в особена част на родословната книга“.[2]:с. 21 Става въпрос за чуждестранни благородници, които, приемайки руско поданичество, биват признати за вече руски благородници.
  • V част – вписват се „с титли отличени родове“.[1][5] Съгласно точка 81 от дарствената грамота, „с титли отличени родове са не инакви, ами ония, от които е присвоено или наследствено, или по съизволение на коронован глава название или княжеско, или графско, или баронско, или друго“.[2]:с. 21
Родът Миклашевски в VI част на Дворянската родословна книга на Витебска губерния от 1827 г.
  • VI част – вписват се благороднически родове спадащи към „древното дворянство“,[1] което според точка 82 от дарствената грамота се определя като „[...] нищо друго освен онези родове, чиито доказателства за благородство датират от сто и повече години; благородното им начало е покрито с неизвестност“.[2]:с. 21 – 2 Съответно „древни благородници“ са ония, произлизащи от родове, придобили благородническо достойнство преди 21 април 1685 г. (100 години преди издаването на дарствената грамота). Основното доказателство за тяхната древност е споменаването им в т. нар. столбци – средновековни списъци за предоставяне на служебни имения, от които се вижда кой е бил с какъв чин, на каква служба и какви имения е владял (и селяните в тях).
  • VII част (особена част) – учредена с височайши рескрипт на Александър I от 1 януари 1807 г., издаден на името на генерала от пехотата, главнокомандващ Първа област[Бележка 2] на Земската войска[Бележка 3] – граф Николай Алексеевич Татищев, предвидена само за Санктпетербургска губерния.[6][7] Предназначена за вписване имената на дворяни, отличили се в Земското опълчение от 1806 г.:[6]

Родословната книга е съставяна от специална комисия на Дворянското депутатско събрание, състояща се от депутати, избрани от дворяните на всеки уезд, оглавявана от губернския предводител на дворянството на съответната губерния.[2]:с. 18 Комисията работи въз основа на азбучни списъци на потомствени благородници, представлявани от уездните предводители на дворянството, и разглежда представените за всеки род доказателства, на чието основание се взема решение за внасянето на дадения род в определена част на родословна книга.[2]:с. 18

В родословната книга се вписват само потомствени благородници – т. е. онези, чийто благороднически статус се предава по наследство.[2]:с. 18 Личните благородници, т.е. ония, които са удостоени с пожизнен благороднически статус без право на предаване на потомството си, не се включват в родословната книга.[2]:с. 19

Преди Подялбата на Полско-литовската държава между 1772 и 1795 г. тамошните благородници (шляхта) били записвани в специални гербовници. Впоследствие, след частичното анексиране от Руската империя, те биват включени в родословните книги на съответните губернии на Руската империя. С указ на император Павел I от 20 януари 1797 г. е създаден „Общ гербовник на дворянските родове на Всеруската Империя“.[8]

Паспортна книжка, 1901 г.

На основание свидетелствата на Дворянското депутатско събрание се издавали паспортни книжки.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ В Руската държава през XVI – XVII век разрядните книги представляват набор от годишни списъци, в които се отчита как преминава държавната служба на дадено лице. Записват се конкретно сведения за назначаването на служещи на военни, административни, придворни и дипломатически длъжности, описания на големи военни кампании и походи, сведения за сватби на великите князе (от 1547 г. – царе) и техни роднини, приеми на чужди посланици, награждаване на военни дейци и др.
  2. ↑ Първа област на войската обхваща Санктпетербургска, Новгородска, Тверска, Олонецка и Ярославска губерния.
  3. ↑ Земска войска (1806 – 1807 г.) е временно опълченско военно формирование в Руската империя по време на Войната на Четвъртата коалиция. Свикана е на 3 (15) декември 1806 г. с височайшия манифест на Александър I и е разпусната от него на 27 септември (9 октомври) 1807 г. във връзка със сключването на Тилзитския мир.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б в г д е ж з Канторович, Яков Абрамович. Законы о состояниях: (свод законов Т. IX, изд.1899 г., по Прод. 1906, 1908 и 1909 гг.): с разъяснениями, извлеч. из: Кодификационной объяснительной записки к Законам о состояниях, изд. 1899 г., определений 1-го, 2-го Департамента и Департамен, та Герольдии Правительствующаго Сената, решений Кассационных Депар таментов и Общих Собраний Правительствующаго Сената, циркуляров и распоряжений Министерств, — указов и циркуляров Святейшаго Синода. 2-е изд., значит. доп. Санкт-Петербург, Издание Юридического Книжного Склада "Право", 1911. т. 968. с. 750, 948. Посетен на 2024-02-29. (на руски)
  2. ↑ а б в г д е ж з и к л м н Екатерина II. Грамота на права, вольности и преимущества благородного российского дворянства. Санкт-Петербург, Губернская типография, 1885. Посетен на 2024-04-01. (на руски)
  3. ↑ Федосеев, Роман Васильевич. Порядок приобретения потомственного дворянства по законодательству XVIII - XIX веков // Гуманитарные и политико-правовые исследования 2 (9). 2020. с. 29.
  4. ↑ Рикман, В. Ю. Дворянское законодательство Российской империи. Москва, Типографии издательства МАИ, 1992. ISBN 5-7035-0533-X. с. 26-28. Посетен на 2024-03-06.
  5. ↑ а б Рикман, В. Ю. Дворянское законодательство Российской империи. Москва, Типографии издательства МАИ, 1992. ISBN 5-7035-0533-X. с. 17. Посетен на 2024-03-06.
  6. ↑ а б Санкт-Петербургская дворянская родословная книга. Литера В. Москва, Старая Басманная, 2013. Посетен на 2024-04-01. (на руски)
  7. ↑ Российский государственный исторический архив. Фонд 1343, Опись 51, Дело 774 – „Департамент герольдии Сената. Дворянская родословная книга Петербургской губернии. Часть VII“; крайние даты: 1807 г. // Посетен на 2024-04-01. (на руски)
  8. ↑ Павел I. Полное собрание законов Российской империи с 1649 г. Т. XXIV: с 6 ноября 1796 по 1798. Санкт-Петербург, Типография II Отделения Собственной Его Императорского Величества Канцелярии, 1830, [1797]. 17.749. с. 298-299. Посетен на 2024-04-01. (на руски)
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Дворянская родословная книга“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Дворянска_родословна_книга&oldid=12190163“.