Димитър Велянов (Крушево)
Тази статия е за крушевския деец на ВМОРО. За битолския вижте Димитър Велянов (Битоля).
| Димитър Велянов | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1867 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Семейство | |
| Деца | Кръстьо Велянов |
Димитър Георгиев Велянов е български революционер, крушевски деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1][2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Димитър Велянов е роден около 1860 година[1] или в 1867 година[2] в Крушево, тогава в Османската империя. Баща му Георги (Гьорче) Велянов е член на Шумковата конспирация от 1868/1869 година в Крушево. Учи в тайното българско училище на даскал Коле Ролев.[1] Занимава се с търговия.[2]
По време на Великденските пости в 1895 година в Битоля пристига Григор Попев, който привлича Велянов към ВМОРО заедно с Мито Секулов и още двама-трима сподвижници. Велянов влиза в официално основания на 14 септември 1895 година революционен комитет от учителя Кирил Янков. Същевременно е и училищен настоятел в града. Няколко пъти по доноси е разследван за комитаджилък, но винаги успява с подкупи да се измъква.[3][4]
В 1901 година, поради невъзможност да остане повече в Крушево, се преселва в Солун, където продължава да се занимава с търговия и поддържа революционната дейност. Отново е обект на разследвания по доноси на гръцките търговски среди. По време на Солунските атентати в 1903 година се укрива.[2] След Илинденско-Преображенското въстание в края на 1903 година е арестуван, защото в пристанището били заловени бурета с динамит, адресирани до него. Без да бъде съден е затворен е месец в Дедеагач, след което остава 9 месеца в Одрин. Освободен е след застъпничеството на европейските цивилни агенти. В 1906 година отново е преследван от властите - в двора на предприятието му при Бошнак хан заравят няколко бомби, след което ги откриват. Затворен е за 7 месеца в Еди куле в Солун и е освободен пак след застъпничеството на европейските цивилни агенти.[3]
По време на Междусъюзническата война в 1913 година, гръцки военни власти го арестуват и пребиват, като му повреждат гръбначния стълб. Велянов е заточен на остров Трикери, където остава 6 месеца. След освобождението си с италиански параход стига до Дедеагач в България. Установява се в София.[5]
През Първата световна война, когато Вардарска Македония с Крушево е освободено от България, е помощник кмет в родния си град и отговаря за прехраната на населението.[5] През 1917 година подписва Мемоара на българи от Македония от 27 декември 1917 година.[6] След войната отново бяга с столицата на Свободна България.[5]
Умира на 7 юли 1932 година.[1][7][8]
Негов син е Кръстьо Велянов, журналист и революционер.[9]
В статията по повод смъртта му в „Илюстрация Илинден“ пише:
| „ | Димитъръ придоби склонности на конспираторъ, проявявана винаги въ разума форма, за което и всичкитѣ му връстници го почитаха. Уменъ, природно интелегентенъ, тихъ и разсѫдливъ, той си бѣ спечелилъ прилилегията да бѫде зачитанъ за един от първенцитеѣ на града и да се ползува съ довѣрието на търговския свѣтъ и на интелигенцията въ и извънъ Крушово.[3] | “ |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Майски, Н. К. Димитъръ Георгиевъ Веляновъ // Илюстрация Илиндень V (9 - 10 (49 - 50). София, Издание на Илинденската Организация, септемврий - октомврий 1933. с. 12.
- ↑ а б в г Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 26.
- ↑ а б в Майски, Н. К. Димитъръ Георгиевъ Веляновъ // Илюстрация Илиндень V (9 - 10 (49 - 50). София, Издание на Илинденската Организация, септемврий - октомврий 1933. с. 13.
- ↑ Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 15.
- ↑ а б в Майски, Н. К. Димитъръ Георгиевъ Веляновъ // Илюстрация Илиндень V (9 - 10 (49 - 50). София, Издание на Илинденската Организация, септемврий - октомврий 1933. с. 14.
- ↑ Македония : Сборник от документи и материали. София, Българска академия на науките. Институт за история. Институт за български език, Издателство на Българската академия на науките, 1978. с. 605.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 74-75.
- ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 273.
- ↑ Кръстьо Велянов // Литературен свят. Посетен на 8 септември 2020 г.
