Димитър Михайлов (юрист)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Михайлов.

Димитър Михайлов
български юрист
Роден
с.Враня стена, Радомирско България
Починал
10 януари 2009 г. (75 г.)
София, България
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Политика
Депутат
XXXVI НС   

Димитър Николов Михайлов е български юрист, професор по наказателно право и общественик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Завършил е право в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ през 1956 г.

През 1956 г. е назначен за околийски следовател в Околийската прокуратура – Русе, околийски и районен прокурор в Радомир и Перник 1958 – 1960 г.

От края на 1960 г. е асистент по наказателно право в Софийския университет, през 1961 г. е редовен аспирант. Доктор по право (1966 г.), доцент по наказателно право в Юридическия факултет на СУ (1969 г.) и професор по наказателно право (1983 г.).

В периода 1970 – 1971 г. Димитър Михайлов е заместник-декан на Юридическия факултет на Софийския университет, а от 1996 до 2000 г. е ръководител на Катедрата по наказателно-правни науки.

През 1971 – 1973 е началник на отдел „Правен“ в Министерския съвет на България.

Експерт в Комитета против изтезанията при ООН – Женева (1988 – 31.12.1993).

Народен представител в XXXVI народно събрание (1992 – 1994).

От 2005 г. изнася лекции по наказателно и международно наказателно право в Академията на МВР.[1]

Димитър Михайлов има син и дъщеря.

Умира на 10 януари 2009 г. в София. Погребан е в Централните софийски гробища.[2]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Проф. Димитър Михайлов е автор на повече от 200 научни публикации – монографии, научни студии и статии, учебници и учебни помагала, научни рецензии, част от които са: [3]

  • Особености на деянието при усложнена престъпна дейност. София, 1967
  • Длъжностното лице – особен субект на престъпление. София., Наука и изкуство, 1969
  • Следдипломна квалификация на юристи – 1977 г.
  • Понятието „собствена подбуда“ в практиката на Върховния съд на НР България. – Прав. мисъл, 1978, № 3
  • Документна измама по НК на НРБ. – Лекции следдипл. квалиф. юристи, 16, СУ. Юрид. фак., 1978, 1 – 68.
  • Развитие на наказателното право, в сб. Развитие на социалистическото право в България, в съавторство с К.Лютов. София, 1984
  • Активен подкуп. – Бюл. СЮБ, 1986, № 4 – 5, 70 – 79
  • Наказателноправна защита на трудовите отношения в НРБългария. – София, 1986
  • Международно наказателно право. Част 1. Сборник нормативни актове. – София, 2003
  • Рецензии по наказателноправни науки. – София, 2005
  • Проблеми на наказателното право. Обща част. – София, 2007
  • Проблеми на наказателното право. Особена част. – София, 2008

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]