Дмитрий Ширков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Дмитрий Ширков
Ширков
Роден 3 март 1928
Москва, Русия
Гражданство руско
Професия физик
Работил в Математически институт "Стеклов", Московски държавен университет „М. В. Ломоносов, ОИЯИ - Дубна
Алма матер Московски държавен университет
Научен ръководител Николай Боголюбов
Известен с значителни приноси към квантовата теория на полето и към метода на ренормализационната група
Награди Орден «За заслуги перед Отечеством» IV степени (2008), Орден Трудового Красного Знамени, Орден «Знак Почета», Орден Дружбы народов, Орден Дружбы, Ленинская премия (1958), Государственная премия СССР (1984)

Дмитрий Василевич Ширков (на руски Дмитрий Васильевич Ширков, на английски Dmitry Shirkov) роден на 3ти март 1928 в Москва, Русия, е руски теоретичен физик известен за приносите си към квантовата теория на полето и към развиването на метода на ренормализационната група.

Биографични данни[редактиране | edit source]

Дмитрий Ширков е завършил Факултетът по физика на Московския държавен Университет (МГУ) през 1949, където прослушва лекции (плюс изпити) по теоретична физика при Ландау, които оставят дълбока следа в научното му развитие свързано по-нататък главно с Н.Н. Боголоюбов. През 1954 получава докторска титла (Кандидат на науките) в областта на теорията на неутронната дифузия. През 1958 защитава докторската си дисертация "Метод на ренормализационната група в квантовата теория на полето" и получава титката Доктор на науките (Doctor of Sciences).

Началото на кариерата му започва в Института по Химическа физика АН на СССР и продължава в закрития обект в гр. Саров (предишен Арзамас-16), където работата му е свързана с опростяването на кинетичното уравнение на Болцман в задачата за пренос на [Неутрон|неутрони]] в сложна среда. Получените резултати биват включени в различни приложни проекти. За участието си в проект свързан с разработката на термоядрено оръжие, Дмитрий Ширков получава орден "Трудового Красного Знамени", а за работата си по друг проект за артелерийски ядрен заряд (ръководен от М. А. Лаврентиев) получава Ленинска премия през 1958.

През 1972—1992 е назначен за професор в катедрата по "Квантова статистика и полева теория"" на Факултета по Физика на МГУ. От 1992 е професор в катедрата по Физика на високите енергии.

Работил е в математическия институт "Стеклов" през периода 1952—1958, в ОИЯИ - Дубна (1958-1960) и в Математическия институт на Сибирския клон на Съветската академия на науките (РАН) през периода 1960—1969, където основава отдел по теоретична физика и има много ученици. От 1969 се връща на работа в ОИЯИ - Дубна, а от 1971 също и в МГУ. Бил е ръководител на Лабораторията по теоретична физика в ОИЯИ - Дубна (1993—1997), където по настоящем е почетен директор

Дмитрий Ширков е Поканен Нобелов Професор (Invited Nobel Professor) в Lund University, Швеция (1970—1971). Става член кореспондент на Съветската академия на науките през 1960 и академик на Руската академия на науките през 1994.

Награден е със Златен медал на името на Н. Н. Боголюбов РАН (2004).

Дмитрий Ширков е основател и редактор на серията от монографии "Книги по Теоретична физика" на издателство Наука (1978—1990). Той е председател на журито за Наградата Боголюбов за млади учени. Член е на редколегията на "Журнал экспериментальной и теоретической физики", както и на "Теоретична и математична физика", главен редактор на "Письма ФЭЧАЯ" и е в редакционната колегия на ФЭЧАЯ.

В семеен план, има син и две дъщери, внуци и правнуци.

Изследвания[редактиране | edit source]

Основната работа на Дмитрий Ширков е посветена на кватовата теория на полето, теорията на суперпроводимостта, приблизителните методи в теорията на бавните неутрони, динамика на силно-взаимодействащите частици при ниски енергии и т.н. Той, заедно с Николай Боголюбов, създава аксиоматичен пертурбационен метод за квантовата теория на полето (1954—1958) и развива метода на ренормализационната група (1955—1956). Измисля и развива метода на количественото описание на еластичните удари и квази-еластичните адронни удари при ниски енергии (1959—1970).

В ОИЯИ - Дубна Дмитрий Ширков организира школа по аналитични и числени компютърни изчисления, играе активна роля в привличането на млади хора в института и осъществяването на международни сътрудничества. Организатор и основател е на дубненските цикли "Лекции за младите физици".

Награди[редактиране | edit source]

  • "Ленинская премия" (1958)
  • "Государственная премия СССР" (1984)
  • Два ордена "Трудового Красного Знамени" (1954, 1967)
  • Орден "Кирил и Методий I степен НРБ" (1970)
  • Орден "Знак Почёта" (1975)
  • Орден "Дружбы народов" (1988)
  • Заслуженный деятель науки РФ (1996)
  • Орден "Дружбы РФ" (2004)
  • Златен медал на името на Н. Н. Боголюбов РАН (2004)
  • Орден "За заслуги перед Отечеством" IV степен (2008)[1]

Публикации[редактиране | edit source]

Книги[редактиране | edit source]

  • Боголюбов Н. Н., Толмачев В. В., Ширков Д. В. Новый метод в теории сверхпроводимости. — М.: Изд-во АН СССР, 1958.((ru)).

N. N. Bogoliubov, V. V. Tolmachev, D. V. Shirkov (1958): A New Method in the Theory of Superconductivity.Kessinger Publishing, 2007. ISBN 0-548-38410-X, ISBN 978-0-548-38410-7. (на английски).

  • Ширков Д. В., Серебряков В. В., Мещеряков В. А. Дисперсионные теории сильных взаимодействий при низких энергиях. — М.: Наука, 1967.((ru)).

N. N. Bogoliubov, D. V. Shirkov (1959): The Theory of Quantized Fields. New York, Interscience.

  • D. V. Shirkov, V. V. Serebryakov, V. A. Mescheryakov (1969): Dispersion Theories of Strong Interactions at Low Energy. North-Holland. ISBN 0-7204-0150-X, ISBN 978-0-7204-0150-9.
  • Боголюбов Н. Н., Ширков Д. В. Введение в теорию квантованных полей. 7 изданий на 4 языках. 4-е изд. — М.: Наука, 1984.

N. N. Bogoliubov, D. V. Shirkov (1980): Introduction to the Theory of Quantized Field. John Wiley & Sons Inc; 3rd edition. ISBN 0-471-04223-4. ISBN 978-0-471-04223-5.

  • N. N. Bogoliubov, D. V. Shirkov (1982): Quantum Fields. Benjamin-Cummings Pub. Co., ISBN 0-8053-0983-7.
  • Белокуров В. В., Ширков Д. В. Теория взаимодействия частиц. — М.: Наука, 1986.

V. V. Belokurov, D. V. Shirkov (1991): The Theory of Particle Interactions. American Institute of Physics. ISBN 0-88318-715-9.

  • Боголюбов Н. Н., Ширков Д. В. Квантовые поля. (5-е изд) — М.: Физматлит, 2005. ISBN 5922105809.

Избрани статии[редактиране | edit source]

  1. Д.В. Ширков, Н.Н. Боголюбов. Устранение расходимостей из матрицы рассеяния. // УФН, Т. 57, № 9 (1955).
  2. Д.В. Ширков. Свойства траекторий полюсов Редже. // УФН, Т. 102, № 9 (1970).
  3. А.А. Владимиров, Д.В. Ширков. Ренормализационная группа и ультрафиолетовые асимптотики. // // УФН, Т. 129, № 11 (1979).
  4. В.П. Гердт, Д.В. Ширков, О.В. Тарасов. Аналитические вычисления на ЭВМ в приложении к физике и математике. // УФН, Т. 130, № 1 (1980).
  5. Б.В. Медведев, Д.В. Ширков П. А. М. Дирак и становление основных представлений квантовой теории поля // УФН. — 1987. — В. 9. — Т. 153. — № 1. — С. 59—104.
  6. V.F. Kovalev and D.V. Shirkov. The Bogoliubov renormalization group and solution symmetry in mathematical physics. // Phys. Rep., 2001, v. 352, pp. 219–249.
  7. В.Ф. Ковалев, Д.В. Ширков. Ренормгрупповые симметрии для решений нелинейных краевых задач. // УФН, Т. 178, № 8 (2008).
  8. Д.В. Ширков. 60 лет нарушенным симметриям в квантовой теории (от теории сверхтекучести Боголюбова до Стандартной модели). // УФН, Т. 179, № 6 (2009).
  9. V. F. Kovalev and D. V. Shirkov. The Bogoliubov renormalization group and solution symmetry in mathematical physics. Phys. Rep., 2001, v. 352, pp. 219–249.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

Vladimirov V S, Voronov V V, Kadyshevskii V G, Kazakov D I, Logunov A A, Matveev V A, Rubakov V A, Sadovnichii V A, Slavnov A A, Sissakian A N, Tavkhelidze A N, Trutnev Yu A "Dmitrii Vasil'evich Shirkov (on his 80th birthday)" Phys. Usp. 51 311–312 (2008)