Додатък към Санктпетербургските сравнителни речници на всички езици и наречия, с особен оглед към български език

„Додатък към Санктпетербургските сравнителни речници на всички езици и наречия, с особен оглед към български език“
„Додатак к Санктпетербургским сравнитељним рјечницима свују језика и наречија, с особитим огледима бугарског језика“
Автор	Вук Караджич
Първо издание	1821 г. Виена, Австрийска империя
Оригинален език	сръбски
Жанр	сравнително езикознание
Вид	речник
Страници	54
бележки по лична инициатива и меценатство на Ерней Копитар и Йозеф Добровски

„Додатък към Санктпетербургските сравнителни речници на всички езици и наречия, с особен оглед към български език“ излиза в печатно издание в началото на 1822 година във Виена, столицата на Австрийската империя, като приложение към вестника „Новине Србске“.

Негов автор е сръбският езиковед Вук Караджич, който обаче е използвал изцяло ръкописа на Марко Георгиевич от 1821 година, като е променил правописа на автора съобразно своите възгледи. Съдържа образци от българския език, а именно 27 народни песни (продиктувани от българин от Разлога), превод от Евангелието и по-точно притчата за милостивия самарянин, както и притчата за блудния син.

Българите, предоставили сравнителни филологически образци от българския речников фонд на Вук Караджич, са Марко Георгиевич, Михаил Герман и Пантелей Хаджистоилов.

Значение

Авторът вероятно е подбуден за съставянето на речника от Ерней Копитар и Йозеф Добровски. Ръкописът на български, използван от Караджич,се пази в Копитаровата сбирка в Любляна. В началната епоха от развоя на славистиката все още няма общоприето гледище по въпроса за етническата или народностната основа на езика на Кирил и Методий, тоест на старобългарския език. Практически, до това време още от XVII век всички южнославянски езици са означавани с неутралния термин илирийски език (южнославянски).

Предисловие

По време на въстанието в Белградския пашалък под водачеството на Карагеорги Петрович, Караджич се запознава с българи, участници във въстанието. По-късно Караджич пише и биография на хайдут Велко.

Преди това си свое допълнение сръбският книжовник издава през 1814 г. първата съвременна Граматика на сръбския език, а през 1818 г. и Сръбски речник.

Преводи

Първият превод на новобългарски език на допълнението към Санктпетербургските сравнителни речници на всички езици и наречия, публикувано от Вук Караджич във Виена през 1822 г., е дело на Димитър Маринов от 1887 г.

Вторият превод на допълнението към първия сравнителен речник на всички езици и наречия е от оригинала от 1822 година и се намира в книгата „Вук Караджич за българите и европейската българистика“ на Илия Конев.

Третият превод на „Додатака“ е направен през 2015 година от Диян Д. Желязков. Публикуван е в книгата: „Додатак“-ът на Вук Караджич от 1822 година, фотокопийно представен и преведен от Диян Желязков.

Външни препратки

• ДВЕ ДОСТОБЕЛЕЖИТИ СРЪБСКИ КНИГИ (проф. Стефан Младенов, сп. „Славянска беседа“, 1938 г., кн.1)
• Люлка на старата и новата българска писменост
• КАРАЏИЋ, Вук Стефановић. Додатак к санктпетербургским сравнитељним рјечницима свију језика и нарјечија: с особитим огледима бугарског језика, Виена, 1821 г.
• Вук Караджич и особените му примери от българския език
• Българският първообраз на „Додатък към Санктпетербургските сравнителни рецници речници“ Архив на оригинала от 2019-01-14 в Wayback Machine. (Cod. Kop. 31 в Копитаровата сбирка) – Език и литература 2018, №3 – 4.