Михаил Герман
| Михаил Герман | |
| български търговец и сръбски дипломат | |
| Роден |
около 1780 г.
|
|---|---|
| Починал | 9 септември 1840 г.
|
Михаил Тодоров Герман (на сръбски: Михаило Германовић, на немски: Michel de Gremain) е български възрожденец, търговец, собственик на търговска кантора във Влашко, постъпил на сръбска дипломатическа служба.[1][2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Ранни години[редактиране | редактиране на кода]
Михаил Герман е роден около 1780 година в Банско. Брат е на Лазар Герман и Иван Герман. С братята си откриват в Букурещ търговската и банкерска къща „Братя Германи“, която има клонове във Виена и Венеция. Пътува до Цариград, Белград, Виена, Венеция.[1] За периода до установяването му в Сърбия информацията идва от бележките на Вук Караджич, който се опитва да го дискредитира пред княз Милош Обренович, описвайки го като авантюрист и безнравствен човек. Според Караджич, в началото на XIX век баща му го изпраща по търговия във Виена, където след серия търговски неуспехи, остава без средства. Заминава за Венеция, където попада в средата на офицери от руския флот, акостирал във венецианското пристанище. Там около 1810 година се жени за годеницата на руски офицер Неца, която най-вероятно е била рускиня. От нея научава руски[2] и става руски поданик.[1] Една година след брака си заминава за Русия и оттам пътува до Земун, Петроварадин и Славонски брод. Австрийските власти го принуждават обаче да се върне в Банско.[2] В Банско Неца Герман образува женски кръжоци по ръкоделие и домакинство.[2]
На сръбска дипломатическа служба[редактиране | редактиране на кода]
През есента на 1815 година, по времето на Второто сръбско въстание, Михаил Герман, подпомогнат финансово от баща си, отново заминава по търговия в Земун. В Земун Герман се среща с Петър Ненадович и Матия Молер, участници в Първото сръбско въстание. Като русофил Герман се опитва да ги убеди, че трябва да се търси подкрепа от Русия.[3] На 15 февруари 1816 година княз Милош Обренович му дава пълномощно да представлява сръбския народ и неговите интереси пред руския имератор. Тази мисия до цар Александър I е държана в пълна тайна. По съвет на руското правителство княз Милош прави Герман дипломатически представител на Сърбия в Букурещ,[3] град от който удобно може да се комуникира и с Белград и със Санкт Петербург.[4] Самият княз Милош пише в автобиографичните си бележки:
| „ | Имах голямо желание да установя близост с руското правителство, за да помоля за помощ за утвърждаване на народната свобода.Тогава намерих Михаил Герман от местността Разлога в България. Той бил знатен търговец, но след неуспех в търговията пристигнал в Земун. Беше много честен човек, богат на знания и изкуство. Открих му моето желание и го заклех да не разкрива пред турците намеренията ми. Изпратих го в Цариград с писмо до барон Строганов, който го прие с охота и го изпрати в Петербург, в императорския двор. Герман се върна в Букурещ и с писмо ми съобщи как са го приели, какво са разговаряли. Когато получих това писмо, помислих, че съм най-щастливият човек на света.[4] | “ |
През май 1816 година Герман донася на княз Милош златен пръстен с диаманти, знак за благоразположението на Александър I. Герман става дясна ръка на княз Милош и е в тесния кръг на основните му сътрудници, в които влизат и още българи като Димитър Мустаков и Пантелей Хаджистоилов.[5]
Постъпва на руска служба и работи в министерството на външните работи. Издейства от княз Милош Обренович в 1833 – 1836 година да се отпечатат безплатно около 20 български книги за нуждите на Габровското училище.[6]
Бидейки български патриот, поддържа връзки с много български възрожденци, както и с братовчед си Неофит Рилски.[6] За него и братовчед му Марко Теодорович, Вук Караджич пише на княз Милош, че те могат да навредят на сръбската кауза. Според Караджич, лично Теодорович му заявил, че българският народ бил по-голям и по-знатен от сръбския.[7]
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| Герман войвода (I половина на XVIII век) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Никола Герман (около 1730 – ?) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Екатерина Бенина (около 1768 – ?) | Петър Бенин (1772 – 1844) | Тодор Герман (около 1755 – ?) | Георги Везьов | Пелагия Везьова (около 1770 – ?) | Михаил Герман (около 1760 – около 1825) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Лазар Герман (1775 – 1840) | Михаил Герман (1780 – 1840) | Иван Герман (около 1790 – ?) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 206.
- ↑ а б в г Бояджиева, Екатерина. Банско : Неугасващи имена от Възраждането. Рива - АБС - 90. ISBN 954-8001-05-5. с. 50.
- ↑ а б Бояджиева, Екатерина. Банско : Неугасващи имена от Възраждането. Рива - АБС - 90. ISBN 954-8001-05-5. с. 51.
- ↑ а б Бояджиева, Екатерина. Банско : Неугасващи имена от Възраждането. Рива - АБС - 90. ISBN 954-8001-05-5. с. 52.
- ↑ Бояджиева, Екатерина. Банско : Неугасващи имена от Възраждането. Рива - АБС - 90. ISBN 954-8001-05-5. с. 53.
- ↑ а б Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 207.
- ↑ Иванов, Й. Избрани произведения, т. 1, С., 1982, стр. 188-191.
