Долно Пунушевце
| Долно Пуношевце Доње Пунушевце/Donje Punuševce | |
| — Село — | |
  Долно Пуношевце | |
| Страна |  Сърбия |
|---|---|
| Окръг | Пчински |
| Община | Враня |
| Население | 7 души (2011) |
| Пощенски код | 17508 |
| Телефонен код | (+381) 17 |
| МПС код | VR |
Долно Пунушевце или Пунешевци[1] (на сръбски: Доње Пунушевце или Donje Punuševce) е село в Югоизточна Сърбия, Пчински окръг, Град Враня, община Враня.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се намира в планински район. Разположено е високо над десния бряг на река Кочурица. По своя план е пръснат тип селище. Отстои на 38,4 км югоизточно от общинския и окръжен център Враня, на 2,6 km източно от село Марганце, на 7,2 km северно от село Шаинце и на юг от село Горно Пуношевце.
История[редактиране | редактиране на кода]
В края на XIX век селото е част от Прешевска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Пунешевце е населявано от 125 жители българи християни.[2] Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Пунешевце има 24 сръбски патриаршистки къщи.[3]
По време на Първата световна война селото е във военновременните граници на Царство България, като административно е част от Бояновска околия на Кумановски окръг.[1]
В 2002 година в селото има 21 жители, сърби. Според преброяването на населението от 2011 г. селото има 7 жители.[4]
Преброявания[1][4][5][редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, Държавна печатница, С., 1917, стр. 28, архив на оригинала от 7 април 2014, https://web.archive.org/web/20140407080653/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/lister.asp?content=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_P%2A.pdf&from=1&to=150&index=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_index.pdf&cont=&type=%F1%F2%F0%E0%ED%E8%F6%E8, посетен на 14 февруари 2021
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 220.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ а б Први резултати Пописа становништва, домаћинстава и станова 2011
- ↑ УПОРЕДНИ ПРЕГЛЕД БРОЈА СТАНОВНИКА 1948, 1953, 1961, 1971, 1981, 1991. И 2002. ГОДИНЕ
