Дуко Дельов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Дуко Дельов
български резбар
Роден
1847 г.
Починал
1919 г. (72 г.)

Дуко Дельов Дуковски Дарков е български резбар, представител на Дебърската художествена школа.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Дуко Дельов е роден в 1847 година[2] в село Смилево, тогава в Османската империя, днес Северна Македония. Принадлежи към голям резбарски род - заедно с братята с Фидан и Коста (даровит, но починал млад) прави резби из македонските църкви. Дело на Дельов са резбите в църквата „Света Богородица“ в Слоещица. Дельов предпочита зооморфни елементи – към растителните добавя фигури на лъвове, вълци, орли, бухали, змии.[3] Дельов украсява владишкия трон на обновената църква „Свети Георги“ в Смилево с растителни и зооморфни мотиви, както и с човешки фигури. Негово дело е и амвонът, изобразяващ ръка с гълъб.[2]

В Илинденско-Преображенското въстание загива синът му Аврам Дуков и Дуко Дельов се оттегля във воденицата си, където умира[3] в 1919 година.[2]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Дарко
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Дарков
(1858 – ?)
 
 
 
 
 
Дуко Дельов
(1847 – 1919)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Илия Георгиев
(1893 – 1978)
 
Петър Георгиев
(1880 – ?)
 
Аврам Дуков
(1876 – 1903)
 
Нале Дельов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димко Аврамов
(1904 – ?)
 
Нале Аврамов
(1906 – 1963)
 
 
 
 
 
 
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 297.
  2. а б в Семејства и лози на градители од Смилево // Градителите во Македонија: XVIII–XX век. Архивиран от оригинала на 2021-11-30. Посетен на 29 ноември 2021 г. (на македонска литературна норма)
  3. а б Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 298.