Направо към съдържанието

Евстати Бурнаски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Евстати Бурнаски
български поет
Роден
Починал
31 юли 2015 г. (92 г.)

Националност България
Учил вСофийски университет

Евстати Стоилов Бурнаски е български поет.

Роден в пернишкото село Муртинци на 21 октомври 1922 г.

Живее и учи последователно в Брезник и Перник. През 1934 г. семейството му се премества в София и там завършва 7-а мъжка гимназия „Черноризец Храбър“. През 1947 г. завършва ветеринарна медицина в Софийския университет. След завършването си започва работа като участъков ветеринарен лекар в село Мировци, Новопазарска околия. Година по-късно обаче е мобилизиран в армията и остава на задължителна военна служба 10 години.

В началото на 1950-те години случайно се отбива в редакцията на „Български воин“ – литературно и публицистично списание. Там се запознава с поетите Ламар и Младен Исаев. Предлага им 2 свои стихотворения и, след като са одобрени, са публикувани. През 1957 г. излиза първата му стихосбирка „Песни по пътя“.

Премества се в литературната редакция на Военното издателство. В продължение на 10 години е редактор и завеждащ редакция „Поезия“, а след това е назначен в Групата на писателите към Министерството на отбраната. През 1967 г. е приет за член в Съюза на българските писатели. Дълги години наред е председател на дружеството на писателите в Перник.

Евстати Бурнаски умира на 31 юли 2015 г. на 92 години.

Автор е на над 30 стихосбирки като:

  • „Обич“,
  • „Лирика“,
  • „Бреговете са стръмни“
  • „Стенопис от куршуми“,
  • „Събудени очи“,
  • „Шеста алея“,
  • „Кипарисова сянка“,
  • „Стихове за Доли“,
  • „Между два сезона“,
  • „Из дневника на моите нощи“
  • „Вик на тишината“
  • „Гореща слана“
  • „Спасени истини“,
  • „Безкрайност“ (избрано)
  • „Рецитал пред ангели“
  • „Вечерни теменуги“
  • „Внезапни признания“,
  • „Окована нежност“,
  • „До следващия ден“,
  • „Билет за надежда“,
  • „Свята блудница“.

Други

  • „Личности и коне“ – автобиографична повест
  • „Подземният вятър“ – роман в стихове
  • „Любовта на лейтенанта“ – поема

Негови стихове са включени като песни в репертоара на Емил Димитров и на ФСБ.

През 2010 г. издава и първия си роман „Чудовището и малката изкусителка“[1]

Носител е на десетки литературни награди и държавни отличия, сред които и наградата „Георги Братанов“ за 2005 г. с „Рецитал пред ангели“. Превеждан е на много езици.

Почетен гражданин е на няколко български града. Присъдено му е звание „Заслужил деятел на културата“. През 1997 г. е удостоен със Златна диплома от Ветеринарномедицинския факултет на Тракийския университет в Стара Загора.

По случай 100-годишнината на Съюза на българските писатели през 2014 г. е удостоен с медал „Иван Вазов“.[2]

Евстати Бурнаски умира на 31 юли 2015 г. на 92 години.[3]

  • Костов Л., Иванова Т., Cauda equina Антология на български ветеринарни лекари – писатели и поети, 2007, ISBN 978-954-9383-29-4