Едуард Бел Хаскел
Тази статия е за американския мисионер. За сина му, виден учен вижте Едуард Фрьолих Хаскел.
| Едуард Бел Хаскел Edward Bell Haskell | |
| американски мисионер | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Клеърмонт, САЩ |
| Учил в | Оберлински колеж Мариета колеж |
| Семейство | |
| Баща | Henry Charles Haskell |
| Братя/сестри | Мери Хаскел |
| Деца | Дъглас Хаскел Едуард Фрьолих Хаскел |
| Едуард Бел Хаскел в Общомедия | |
Едуард Бел Хаскел (на английски: Edward Bell Haskell) е американски протестантски мисионер, действал на Балканите в края на XIX и началото на XX век.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в 1865 година в Пловдив, Османската империя, в семейството на протестантския мисионер Хенри Чарлз Хаскел, работил в българските земи след Кримската война. Брат е на Мери Хаскел. Завършва Оберлинската семинария в Охайо, Съединените американски щати.[2] Занимава се с благотворителна дейност. След разгрома на Илинденско-Преображенското въстание дарява пари, дрехи и други на пострадалото население.[1] В 1904 година заедно с Джон Хенри Хаус открива в Солун земеделско-индустриален институт, в който обучението е на български език, и чиито първи ученици са българчета сираци от въстанието.[3] През Балканската война домът му в Солун е убежище за преследвани българи.[1] В 1912 година става почетен доктор по богословие в Мариета колеж, Охайо.[2]
След като Солун попада в Гърция, през 1914 г. се преселва в Самоков, където е учител и директор на Американския колеж. През 1927 - 1928 година събира в Съединените щати 25000 долара за създаване на училище за селските младежи и основава и управлява т. нар. Селски народен университет в Пордим.[1] В Пордим Хаскел реализира концепцията на Солунското заведение, но при много по-благоприятни условия. Училището в Продим не е финансирано и администрирано от протестантската общност.[4] В 1927 година е отличен от цар Борис III за 35 години служба на България.[2]
Хаскел е директор е на училището до 1 април 1934 година, като след това заминава за САЩ, където умира след няколко месеца. Урната с прахта му е погребана според желанието му в парка на училището в Пордим.[1][5] Днес пордимското училище се казва Професионална гимназия по селско стопанство д-р „Едуард Хаскел“.[4]
Син на Едуард Хаскел е Дъглас Пътнам Хаскел (1899 - 1979), издател и архитектурен критик,[2] както и ученият Едуард Фрьолих Хаскел (1906 - 1986).
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д Балканският комитет в Лондон (1903-1946). София, Главно управление на архивите. Архивите говорят № 27, 2003. ISBN 9549800342. с. 257.
- ↑ а б в г Edward Bell Haskell // Find A Grave. Посетен на 29 ноември 2019 г.
- ↑ Куличев, Христо. Заслугите на протестантите за българския народ. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“. ISBN 9789546700674. с. 131 - 132.
- ↑ а б Образователните институции на протестантската общност в България в контекста на модерната епоха // Protestantstvo.com. Посетен на 7 април 2018.
- ↑ Паметник на Д-р Едуард и Елизабет Хаскел
