Ектопрокти

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ектопрокти
Mosdiertje groot.jpg
Класификация
царство: Animalia Животни
надтип: Lophotrochozoa
тип: Bryozoa Ектопрокти
Научно наименование
Уикивидове Bryozoa
(Ehrenberg, 1831)
Синоними
  • Ectoprocta (Nitsche, 1869)
Класове

Ектопрокти (Ectoprocta или Bryozoa, на гръцки bryo "мъх" и zoon "животно") са билатерални, несеметрични водни безгръбначни животни. Срещат се и с алтернативното име Мъхообразни. Те биват както единични, така и колониално живеещи екземпляри. Колониалните видове са малки (обикновено до 1 mm) индивиди, наречени зоиди. Наподобяват на корали или хидри.

Морфология[редактиране | edit source]

Ектопроктите имат преден край наречен полипид. Притежават лофофора, която се прибира в долния край на тялото. Долният край на тялото е обвит с кутикула и се нарича зоециум. Целомът при слодководните мъхообразни е триделен, а при морските е двуделен.

Устата е разположена между пипалата. Следва глътка, хранопровод, стомах, черво и анус. Нямат дихателна, отделителна и кръвоносна система. Дишат с цялото тяло, а целомната течност изпълнява ролята на кръвта. Отделянето става с помощта на специални клетки наречени фагоцити. Нервната система е представена от нервен ганглий, разположен между устата и ануса.

Мъхообразните са хермафродити. Половите жлези се развиват в перитонеума. Ларвата е от трихофорен тип. Колониите се формират посредством пъпкуване. Пъпките при сладководните ектопрокти се наричат статобласти.

В колониите се наблюдава морфологична и функционална диференциация. Това явление се нарича полиморфизъм. Едни от пъпките се наричат оеции и притежават размножителна функция. Другите се наричат авикуларии. Те наподобяват по форма на птича глава с мощен клюн и служат за улавяне или прогонване на животни навлизащи в колонията. Зоидите са обвити с хитин или варовик.

Произход и систематика[редактиране | edit source]

Днес на Земята са известни около 4000 вида мъхообразни. В минали геологични времена са живели много повече видове. Те се появяват още през ордовик. Произходът им все още е неясен.

Екология[редактиране | edit source]

Ектопроктите са предимно морски представители, срещат се и сладководни. Населяват плитки места на водните басейни. Повечето са неподвижни, но има и малко видове, които се придвижват във водата. Живеят в желатинови тръбици върху черупки на мекотели или останки от кафяви водорасли. Образуват килими във водните басейни. Поради това често се наричат и морски плевели. Срещат се и в България. По наличието на редица фосилни видове мъхообразни се съди за наличието на нефт и други полезни изкопаеми.

Литература[редактиране | edit source]

  • А. Германов, "Приложна зоология", Земиздат 1992, ISBN 954-05-0187-3, стр.70-71

Източници[редактиране | edit source]