Елин Рахнев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Елин Рахнев
Роден 3 юли 1968 г. (1968-07-03) (46 г.)
София, България
Професия писател, поет, драматург, журналист
Националност Флаг на България България
Жанр стихотворение, драма
Известни творби „Боб“, „Фенове“
Награди „Веселин Ханчев“ (1993)
„Икар“ за драматургия (1999, 2003)
„Аскеер“ за драматургия (2011)

Елин Рахнев е български писател.

Биография[редактиране | edit source]

Роден на 3 юли 1968 г. в София. Завършил е Специална педагогика в „Св. Климент Охридски“, а по-късно учи режисура в НАТФИЗ в класа на Крикор Азарян.

Работил е като журналист във вестниците „Денят“ и „Континент“. Четири години е издател и главен редактор на „Витамин Б“ – списание за литература и поезия. В периода 2000-2003 г. е драматург на Народния театър „Иван Вазов“, създава „Театър на последния етаж“. От 2006 г. до 2009 г. е драматург на Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов“.

Основател и сценарист на предаванията „Кръгове“ по БНТ и „Невалидно“ по bTV, автор в „Суматоха“ и „Панорама”, където авторската му рубрика върви и в момента. Водил е редовни рубрики във вестник „7 дни спорт”, списание „Тема”, списание „Его“. В периода 2009-2010 г. по телевизия PRO.BG всеки делничен ден се излъчва авторското му предаване „Арт трафик“ с водеща Петя Дикова.

Автор е на стихосбирките „Съществувам“, „Развяване на минзухара“, „Октомври“, „Канела“ и на пиесите „Боб“[1], „Флобер“[2], „Високата есен на твоето тяло“[3] [4] [5] [6], „Кукувицата”, „Фенове”, „Маршрутка“ и „Тест“. Пиесите и стиховете му са преведени на над 20 езика.

Библиография[редактиране | edit source]

  • Съществувам. 7+7, 1993
  • Развяване на минзухара. 1995
  • Октомври. 1998
  • Канела. Стихотворения. София: Факел, 2008, 40 с.[7]
    • Zimt. Gedichte, zweisprachig. Aus dem Bulgarischen von Henrike Schmidt. Leipziger Literaturverlag, 2012, 100 S.
  • 5 пиеси. София: Фама, 2011, 222 с.
  • Кукувицата. Пловдив: Жанет-45, 2012

Награди[редактиране | edit source]

Елин Рахнев има две награди „Икар“ за драматургия - за пиесите „Боб“ (1999) и „Фенове“ (2003). През 2011 г. печели и „Аскеер“ за текста на пиесата „Тест“.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Виолета Дечева, „Боб“ като ритуал“, рец. във в. „Култура“.
  2. Виолета Дечева, „Думите и сцената“, рец. във в. „Култура“, бр. 29, 27 юли 2001 г.
  3. Аве Иванова, „Празната дреха на техния пароксизъм“, рец. във в. „Култура“, бр. 7, 23 февруари 2001 г.
  4. Теодора Димова, „Елин, влюбеният в другите живи“, в. „Култура“, бр. 8, 2 март 2001 г.
  5. Катя Атанасова, „По повод текста и контекста“, в. „Култура“, бр. 10 (2171), 16 март 2001 г.
  6. Аве Иванова, „Некои разлики (Писмо до Катя Атанасова)“, в. „Култура“, бр. 10 (2171), 16 март 2001 г.
  7. Камелия Спасова, „Не/подправената „Канела“ на Елин Рахнев“, рец. в сп. „Алтера“, бр.8/9, София: Алтера, 2008 г.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Интервюта