Теодора Димова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Теодора Димова
Theodora Dimova Moscow 09-13.jpg
Теодора Димова в Москва, септември 2013 г.
Родена 19 септември 1960 г. (1960-09-19) (54 г.)
София, България
Професия учител по английски, редактор в радио, писател, драматург
Националност българка
Жанр роман, пиеса
Известни творби „Майките“ (2006)
Награди „Развитие“ (2004)
Наградата на Bank Austria за източноевропейска литература (2007)
Наградата на София в раздел литература (2007)
„Христо Г. Данов“ (2010)

Теодора Димова е българска писателка и драматург.

Биография[редактиране | edit source]

Теодора Димова e родена през 1960 г. в София в семейството на писателя Димитър Димов. Завършва 114 АЕГ и английска филология в СУ „Кл. Охридски“.

Била е журналист, преводач, преподавател по английски. В настоящето работи в редакция „Радиотеатър“ на БНР.

Творби[редактиране | edit source]

Пиеси

  • Фюри
  • Стая №48
  • Ерикапайос
  • Калвадос, приятелю
  • Игрила
  • Платото
  • Неда и кучетата
  • Елин
  • Стопър
  • Замъкът Ирелох
  • Без кожа
  • Змийско мляко
  • Кучката
  • Любовници

Романи

  • Емине. Пловдив: Жанет-45, 2001.[1], [2], [3]
  • Майките. София: Сиела, 2006.[4]
    • ((fr)) Meres. Превод на френски Мари Врина. Paris: Edition des Syrtes, 2006.
    • ((de)) Die Mutter. Превод на немски Александер Зицман. Klagenfurt: Wieser Verlag, 2007.
    • ((sl)) Maikite. Ljubljana: Morjana Publishing House, 2007.
    • ((pl)) Matki. Превод на полски Ханна Карпинска. Warsaw: PIW Publishing House, 2008.
    • ((ru)) Матери. Превод на руски Зоя Карцева. Москва: Центр книги Рудомино, 2012, 224 с. ISBN 978-5-905626-55-5
  • Адриана (2007)
  • Марма, Мариам. София: Сиела, 2010.[5]
  • Влакът за Емаус. София: Сиела, 2013, 154 с.

Публицистика

  • Четири вида любов. София: Сиела, 2014, 212 с.

Признание[редактиране | edit source]

  • Първата ѝ пиеса „Фюри“ печели през 1987 г. награда на конкурс в БНР.
  • През 2000 г. печели Първа награда на прегледа на Нова българска драма в Шумен и Специалната награда на името на Маргарит Минков на Третия национален конкурс по драматургия.
  • Ръкописът на романа „Майките“ печели голямата награда на конкурса „Развитие“ за 2004 г.
  • Романът „Майките“ печели наградата на Bank Austria за източноевропейска литература за 2007 г.[6]
  • Романът „Майките“ печели наградата на София в раздел литература за 2007 г.
  • Романът „Адриана“ е номиниран за наградата Вик за 2008 г.
  • През 2010 г. „Марма, Мариам“ печели националната награда за литература „Христо Г. Данов“.
  • Романът „Марма, Мариам“ е сред номинираните за националната награда за съвременна българска проза „Хеликон“ за 2010 г.[7]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Теодора Димова, Откъс от романа „Емине“, електронна публикация на 10 юли 2001 г. в „Литературен клуб“.
  2. Милена Кирова, „Живият Дебют и традиция“, рец. в „Култура“, бр. 28, 20 юли 2001 г.
  3. Светлана Стоянова, „Реквием на една мръсница“, статия в електронно списание LiterNet, 09.09.2009, № 9 (118).
  4. Дияна Иванова, „Майките“ от Теодора Димова“, рец. в електронно списание LiterNet, 06.02.2009, № 2 (111).
  5. Димитър Камбуров, „Живият хляб: истина и/или път“, рец. в „Култура“, бр. 18 (2591), 13 май 2010 г.
  6. „Bulgarian Dimova wins „Eastern European Literature Award“, сайт на Bank Austria, 5 октомври 2006 г.
  7. Награда „Хеликон“ 2010, пролетни номинации, сайт на награда „Хеликон“.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Интервюта