Деян Енев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Деян Енев
български писател
Деян Енев 
Роден: 11 август 1960 г. (54 г.)

Деян Енев е съвременен български писател.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 11 август 1960 г. в София. Завършил е английска гимназия и българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Женен, с две деца. Работил е като бояджия в Киноцентъра, нощен санитар, пресовчик във военен завод, учител.

Бил е журналист във вестниците „Марица”, „Новинар”, „Експрес”, „Отечествен фронт”, „Сега“ и в. „Монитор“.

Зад гърба си има над 2000 журналистически публикации – интервюта, репортажи, статии, очерци, фейлетони.

Две години е работил като копирайтър в рекламна агенция “Огилви и Мейдър”.

През 2010 г. в СУ „Св. Климент Охридски” е участвал като лектор в курса по творческо писане, организиран със съдействието на издателя Георги Гроздев. През 2012 г. е лектор в юбилейното пето издание на семинара по творческо писане, организиран от фондация „Елизабет Костова” в Созопол. Понастоящем е колумнист в „Портал Култура”.

Деян Енев е издал петнадесет книги, сред които няколко сборника с разкази: „Четиво за нощен влак“ (1987) - за която получава Наградата в конкурса за дебютна книга “Южна пролет“; „Конско евангелие“ (1992); „Ловец на хора“ (1994) – Годишната награда за белетристика на ИК „Христо Ботев“, преведена в Норвегия (1997); „Клането на петела“ (1997); „Ези-тура“ (2000) – Националната награда за българска художествена литература „Хр. Г. Данов“ и Годишната литературна награда на СБП; „Господи, помилуй“ (2004) – Голямата награда за нова българска проза „Хеликон“; и „Всички на носа на гемията“ (2005); „Градче на име Мендосино” (2009) – Национална литературна награда „Милош Зяпков”, номиниран за наградата „Хеликон”; „7 коледни разказа” (2009); „Българчето от Аляска. Софийски разкази” (2011); ”Внукът на Хемингуей” (2013); „Малката домашна църква. Съвременни притчи” (2014).

Сборникът му с избрани разкази “Всички на носа на гемията” претърпя три издания (Изд. “Фама”, 2005; Изд. “Фабер”, 2007; Изд. “Сиела”, 2009). Лауреат на голямата награда „Златен ланец” на в. „Труд” за къс разказ през 2006 г.

През 2008 г. австрийското издателство „Дойтике” издаде в превод на немски сборник с негови избрани разкази под заглавие „Цирк България”. Преводът е дело на Норбърт Рандов и Катрин Цемрих, послесловът и съставителството – на Димитър Динев.

Като свои учители в жанра на разказа Енев посочва: Йордан Йовков, Исак Бабел и Джеръм Дейвид Селинджър.

Сборници с разкази[редактиране | редактиране на кода]

  • „Четиво за нощен влак“ (1987)
  • „Конско евангелие“ (1992)
  • „Ловец на хора“ (1994)
  • „Клането на петела“ (1997)
  • „Ези-тура“ (2000)
  • „Господи помилуй“ (2004)
  • „Всички на носа на гемията“ (2005)
  • Градче на име Мендосино” (2009)
  • 7 коледни разказа” (2009)
  • „Българчето от Аляска“ (2011)
  • Внукът на Хемингуей” (2013)
  • Малката домашна църква. Съвременни притчи” (2014)

Очерци за писатели[редактиране | редактиране на кода]

  • Хора на перото” (2009)

Християнски есета[редактиране | редактиране на кода]

  • Народ от исихасти” (2010)

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

  • Стихотворения” (2012) – Националната награда за поезия „Николай Кънчев”


Външни връзки[редактиране | редактиране на кода]

Деян Енев в "Портал Култура"