Енрике Листер
| Енрике Листер | |
| испански генерал | |
 Листер по времето на Гражданската война в Испания | |
| Звание | генерал |
|---|---|
| Години на служба | 1936 – 1945 |
| Служи на |  Втора испанска република СССР Югославия |
| Род войски | Испанска републиканска армия Червена армия Югославска народна армия |
| Командвания | Пети полк 1-а Смесена бригада 11-а Дивизия |
| Битки/войни | Гражданска война в Испания Втора световна война |
| Награди |  Кръст на Грюнвалд Орден Червено знаме |
| Образование | Международна ленинска школа |
| Дата и място на раждане |
Аменейро,  Кралство Испания |
| Дата и място на смърт | 8 декември 1994 г.
|
| Погребан | Мадрид, Испания |
| Енрике Листер в Общомедия | |
Енрике Листер Форхан (на испански: Enrique Líster Forján) е испански генерал и комунистически политик.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Листер е роден през 1907 г. в Аменейро, Ла Коруня. Работи като каменоделец[1] и прекарва юношеството си в Куба, преди да се завърне през 1925 г. и да се присъедини към Комунистическата партия на Испания (PCE). Участието му в революционното движение налага изгнанието му до 1931 г., когато е провъзгласена Втората испанска република. През август 1931 г. участва в кубинското въстание срещу Херардо Мачадо, който обявява военно положение.[2] Между 1932 и 1935 г. Листер се обучава във Военната академия Фрунзе, една от най-уважаваните в Съветския съюз.[3]
Испанска гражданска война[редактиране | редактиране на кода]
През 1936 г., когато започва Гражданската война в Испания става част от Пети полк.[4] На следващата година, като високопоставен армейски офицер, командващ 11-а дивизия на републиканската армия, Листер играе важна роля в защитата на Мадрид и други важни военни действия. През октомври 1936 г. ръководи смесена бригада в злополучната републиканска контраофанзива при Сесеня. Като дивизионен командир, той спира атаката на националистите по река Харама и изиграва значителна роля в успешната републиканска контраатака в битката при Гуадалахара.[5]
Листер е широко смятан за военен герой за републиканската кауза. Репутацията му на компетентен военен командир до голяма степен се основава на ролята му на командир на „11-а дивизия“, която участва в някои от най-важните битки в Гуадалахара, Брунете,[6] Белчите и Теруел.[7] Тези бригади под негов контрол бързо се превръщат в специални батальони, които изпълняват специални операции. По-късно ръководи V армейски корпус в битката при Ебро и в офанзивата в Каталония.[8]
„11-а дивизия“ претърпява голяма загуба, когато не успява да превземе Фуентес де Ебро в републиканската офанзива в Арагон през август 1937 г. Международният танков полк губи по-голямата част от своите танкове и това води до взаимна омраза между Листер и Хуан Модесто, командир на 5-и корпус държи Листер отговорен за загубите.
Изгнание[редактиране | редактиране на кода]
След края на Гражданската война Листер намира убежище в Москва, по-късно се бие във Втората световна война като генерал от Червената армия. Той участва в спасяването на Ленинград през януари 1944 г. Според историците Кристофър Андрю и Олег Гордиевски, когато в края на 1959 г. шефът на разузнаването на Фидел Кастро Рамиро Валдес се свързва с КГБ в Мексико Сити, руснаците изпращат над 100 предимно испаноговорящи съветници, включително Листер, за организиране на комитетите за защита на революцията в Куба.
Листер също е генерал от Югославската народна армия, което му дава рядкото отличие да е бил генерал в три различни армии.
През 1973 г. той се отцепва от Комунистическата партия на Испания и основава Испанската комунистическа работническа партия (PCOE). Катализатор за разцеплението е осъждането от комунистическата партия на съветската инвазия в Чехословакия през 1968 г. Листер се завръща в Испания през 1977 г. след смъртта на Франсиско Франко и става част отново от комунистическата партия по време на испанския преход към демокрация. Умира през 1994 г. в Мадрид.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Preston, Paul. The Spanish Civil War. Reaction, Revolution & Revenge. Harper Perennial. 2006. London. p. 112
- ↑ Hagedorn, Dan. Latin American Air Wars 1912-1969. Chapter 14. Cuban Revolutionary Activity - 1931-1934. Hikoki Publications. 2006. Crowborough, UK.
- ↑ Thomas, Hugh. (2001). The Spanish Civil War. Penguin Books. London. p.310
- ↑ Comín Colomer, Eduardo (1973); El 5º Regimiento de Milicias Populares. Madrid.
- ↑ Thomas, Hugh. (2001). The Spanish Civil War. Penguin Books. London. p.581
- ↑ Thomas, Hugh. (2001). The Spanish Civil War. Penguin Books. London. pp.689-692
- ↑ Thomas, Hugh. (2001). The Spanish Civil War. Penguin Books. London. p.768
- ↑ Beevor, Antony. The Battle for Spain. The Spanish Civil War 1936-1939. Penguin Books. 2006. p. 374
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Lister's stay in Cuba is mentioned in: KGB: The Inside Story. Hodder & Stoughton, 1990. ISBN 0-340-48561-2.
- Lister's qualities as a military leader are discussed in: Beevor, Antony. The Battle For Spain. Phoenix, 2006. ISBN 0-7538-2280-6.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Enrique Líster в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |