Епилог

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Епилог (от гръцки epílogos, буквално послеслов) е последната част в сюжета на дадено литературно произведение, която от известна дистанция на времето разкрива съдбите на героите след развръзката в творбата. В епилога могат да се доизяснят някои техни взаимоотношения и мотиви, да се хвърли светлина върху интригата и причините за конфликта, описан в произведението (завръзка), или се използва от автора за отправяне на определени послания към читателите. Композиционно, тази част от творбата се смята за несъществена, освен ако не обхваната и органично свързана с художествения замисъл на автора.

Епилогът е по-характерен за драматическите, отколкото за епическите и лирическите творби. В старогръцката драма в епилога авторът разкрива замисъла си, представя своето тълкувание на представените събития, защитава актьорската игра. В съвременната литература се среща сравнително по-рядко.

В световната литература известни примери за епилози дават творби като:

От българската литература могат да се дадат примери с:

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  • Речник на литературните термини, Наука и изкуство, София, 1968
  • Енциклопедичен речник на литературните термини, Иван Богданов, Издателство “Петър Берон”, София, 1993