Етиен Жофроа Сент-Илер
| Етиен Жофроа Сент-Илер Alcide Charles Victor Marie Dessalines d'Orbigny |
|
 |
|
| Роден | 15 април 1772 г. Етамп, Франция |
|---|---|
| Починал: | 19 юни 1844 г. (на 72 г.) Париж, Франция |
| Националност | французин |
.svg)
Етиен Жофроа Сент-Илер (на френски: Étienne Geoffroy Saint-Hilaire) е френски зоолог, континентален предшественник на британския еволюционист Чарлз Дарвин и основоположник на съвременното учение за инволюцията. Баща е на френския зоолог Изидор Жофроа Сент-Илер. Член на Френската академия на науките от 1807 г., а през 1833 г. става неин президент. Един от предшествениците на еволюционната теория на дарвинизма.
Съдържание |
Биография [редактиране]
През 1793 г. оглавява Факултета по история на гръбначните към Националния музей по естествена история. През 1798-1801 г. участва в експедиция в Египет. Влиза в научен спор с учението на Жорж Кювие за постоянството на видовете, защото с право смята, че еволюцията на организмите се дължи на решаващо влияние на външната среда. Подкрепя идеята за единството на органичния свят и учението на единен устройствен план (въпреки че някои от идеите му са погрешни) на всички животни - гръбначни и безгръбначни.
Систематик на живата природа. Първооткривател е на 17 нови рода и вида бозайници. Изследва неизвестни до тогава на науката 57 рода и видове риби. Негова заслуга е откриването и изучаването на реликтната риба Polypterus. Пръв описва ягуарунди (Puma yagouaroundi).
Автор е на наименованията на редица зоологически таксони. В зоологическата номенклатура тези названия се допълват от съкращението "E.Geoffroy".
В негова чест е наречена южноамериканската дива котка на Жофроа (Leopardus geoffroyi).
Френският писател Оноре дьо Балзак е посветил романа си "Дядо Горио", "на великия и знаменит Жофроа дьо Сент-Илер в знак на възхищение от трудовете и таланта му." [1]
Библиография [редактиране]
Етиен Жофроа Сент-Илер е автор на :
- Philosophie anatomique, 1818.
- Histoire naturelle des mammifères, 1820–1842 (7 тома).
- Philosophie zoologique, 1830.
- Mémoire sur plusieurs déformations du crâne de l’Homme, suivi d’un essai de classification des monstres acéphales, Mem. Museum Hist. Nat., 1821, VII, 85-162.
- Des faits anatomiques et physiologiques de l’anencéphalie, observés sur un anencéphale humain né à Paris en mars 1821. Dans Philosophie Anatomique, 1822, tome II, 125-153.
- Note sur un monstre humain (anencéphale) trouvé dans les ruines de Thèbes en Egypte par M. Passalacqua, Arch. Génér. de Médecine, 1826, X, 154-126.
- Description d’un monstre humain, né avant l’ère chrétienne, et considérations sur le caractère des monstruosités dites anencéphales, Ann. Sc. Naturelles, 1826, VII, 357-381.
Източници [редактиране]
- Charon, Pierre (2004), "[Etienne Geoffroy Saint-Hilaire (1772-1844) and anencephaly: Contribution of one naturalist to medical knowledge]", Histoire des sciences médicales 38 (3): 365–83, PMID 15617200
- Collins Cook, D (2001), "Neglected ancestors: Etienne and Isidore Geoffroy Saint-Hilaire.", Paleopathology newsletter (116): 17–21, 2001 Dec, PMID 14628830
- Morin, A (1996), "[Teratology "from Geoffroy Saint-Hilaire to the present"]", Bulletin de l'Association des anatomistes 80 (248): 17–31, 1996 Mar, PMID 9004867
- Moyal, Ann (June 2009), "The great French naturalist and the platypus", The National Library Magazine 1 (2): 2–7, retrieved 17 January 2011.
- Shampo, M A; Kyle, R A (1988), "Augusto de Saint-Hilaire: French entomologist and botanist", Mayo Clin. Proc. 63 (8): 836, 1988 Aug, PMID 3294526
Бележки [редактиране]
 |
Уикивидове има информация, свързана с: Étienne Geoffroy Saint-Hilaire |
