Етиен Жофроа Сент-Илер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Етиен Жофроа Сент-Илер
Alcide Charles Victor Marie Dessalines d'Orbigny
Geoffroy Saint Hilaire, Etienne cropped.jpg
Роден 15 април 1772 г.(1772-април-15)
Етамп, Франция
Починал 19 юни 1844 г. (на 72 г.)
Париж, Франция
Националност французин
Етиен Жофроа Сент-Илер
Alcide Charles Victor Marie Dessalines d'Orbigny
в Общомедия
Гербът на Етиен Жофроа Сент-Илер, на който е изобразен крокодил

Етиен Жофроа Сент-Илер (на френски: Étienne Geoffroy Saint-Hilaire) е френски зоолог, континентален предшественник на британския еволюционист Чарлз Дарвин и основоположник на съвременното учение за инволюцията. Баща е на френския зоолог Изидор Жофроа Сент-Илер. Член на Френската академия на науките от 1807 г., а през 1833 г. става неин президент. Един от предшествениците на еволюционната теория на дарвинизма.

Биография[редактиране | edit source]

През 1793 г. оглавява Факултета по история на гръбначните към Националния музей по естествена история. През 1798-1801 г. участва в експедиция в Египет. Влиза в научен спор с учението на Жорж Кювие за постоянството на видовете, защото с право смята, че еволюцията на организмите се дължи на решаващо влияние на външната среда. Подкрепя идеята за единството на органичния свят и учението на единен устройствен план (въпреки че някои от идеите му са погрешни) на всички животни - гръбначни и безгръбначни.

Систематик на живата природа. Първооткривател е на 17 нови рода и вида бозайници. Изследва неизвестни до тогава на науката 57 рода и видове риби. Негова заслуга е откриването и изучаването на реликтната риба Polypterus. Пръв описва ягуарунди (Puma yagouaroundi).

Автор е на наименованията на редица зоологически таксони. В зоологическата номенклатура тези названия се допълват от съкращението "E.Geoffroy".

В негова чест е наречена южноамериканската дива котка на Жофроа (Leopardus geoffroyi).

Френският писател Оноре дьо Балзак е посветил романа си "Дядо Горио", "на великия и знаменит Жофроа дьо Сент-Илер в знак на възхищение от трудовете и таланта му." [1]

Библиография[редактиране | edit source]

Етиен Жофроа Сент-Илер е автор на :

  • Philosophie anatomique, 1818.
  • Histoire naturelle des mammifères, 1820–1842 (7 тома).
  • Philosophie zoologique, 1830.
  • Mémoire sur plusieurs déformations du crâne de l’Homme, suivi d’un essai de classification des monstres acéphales, Mem. Museum Hist. Nat., 1821, VII, 85-162.
  • Des faits anatomiques et physiologiques de l’anencéphalie, observés sur un anencéphale humain né à Paris en mars 1821. Dans Philosophie Anatomique, 1822, tome II, 125-153.
  • Note sur un monstre humain (anencéphale) trouvé dans les ruines de Thèbes en Egypte par M. Passalacqua, Arch. Génér. de Médecine, 1826, X, 154-126.
  • Description d’un monstre humain, né avant l’ère chrétienne, et considérations sur le caractère des monstruosités dites anencéphales, Ann. Sc. Naturelles, 1826, VII, 357-381.

Източници[редактиране | edit source]

  • Charon, Pierre (2004), "[Etienne Geoffroy Saint-Hilaire (1772-1844) and anencephaly: Contribution of one naturalist to medical knowledge]", Histoire des sciences médicales 38 (3): 365–83, PMID 15617200
  • Collins Cook, D (2001), "Neglected ancestors: Etienne and Isidore Geoffroy Saint-Hilaire.", Paleopathology newsletter (116): 17–21, 2001 Dec, PMID 14628830
  • Morin, A (1996), "[Teratology "from Geoffroy Saint-Hilaire to the present"]", Bulletin de l'Association des anatomistes 80 (248): 17–31, 1996 Mar, PMID 9004867
  • Moyal, Ann (June 2009), "The great French naturalist and the platypus", The National Library Magazine 1 (2): 2–7, retrieved 17 January 2011.
  • Shampo, M A; Kyle, R A (1988), "Augusto de Saint-Hilaire: French entomologist and botanist", Mayo Clin. Proc. 63 (8): 836, 1988 Aug, PMID 3294526

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Оноре дьо Балзак, Дядо Горио

Външни препратки[редактиране | edit source]