За неравенството на човешките раси
| За неравенството на човешките раси | |
| Essai sur l'inégalité des races humaines | |
| Оригинален език | френски |
|---|---|
| Автор | Жозеф Артюр де Гобино |
| Първо издание | 1853/55 г. Втора френска империя, Париж |
| Издателство | Didot |
| Жанр(ове) | антропология |
| Произведения | Tomes I et II, livres 1 à 4, dédicace à Georges V, roi de Hanovre, Didot, Paris, 1853./ Tomes III et IV, livres 5 et 6, conclusion générale, Didot, Paris, 1855. |
| Поредица | да |
| Предходна | 1853 |
| Следваща | 1855 |
| Бележки | в 4 тома, не е издавано на български език |
"За неравенството на човешките раси" е есе, чийто автор е Жозеф Артюр де Гобино, който в произведението си развива расова теория, която цели разделянето на хората на висши и нисши отделни човешки раси. Расово-антропологичната конструкция развита в есето от Гобино прераства в школа в социологията до края на 19 век. От гледна точка на съвременната антропология, трудът се разглежда като ранен пример за научен расизъм.
Акцентът на есето е философски и е поставен върху дегенерацията, и е иделогически консервативен опит за защита на Стария ред във Франция отпреди т.нар. Велика френска революция - против включването на третото съсловие в управлението. С представянето на различни лингвистични и антропологични (цивилизационни) аргументи авторът е систематизирал в есето си разните силно вкоренени възгледи през епохата за расите. Моногенист на теория, но полигенист на практика, Гобино развива тезата, че смесването на расите ги дегенерира.
В противовес на това есе, Антенор Фирмен пише трактата „За равенството на човешките раси“ (на френски: De l'Égalité des Races Humaines), който ще окаже силно влияние върху световната литературна и политическа мисъл и се разглежда като предшестващ Негритюда.
Съдържание |
Контекст [редактиране]
Книгата е посветена на Джордж V, последния крал на Хановер (1851-66). Във въведението, авторът представя мотивацията си да информира краля за „скритите причини за революциите, кървавите войни, и беззаконието“.
В писмо до граф Антон фон Прокеш-Остен от 1856 г., Гобино описва книгата си като основана на неговата „омраза към демокрацията и нейното оръжие — Революцията — омраза, която задоволих като показах откъде демокрацията и Революцията идвати накъде отиват“.
Цивилизациите според Гобино [редактиране]
Гобино твърди, че в историята не е имало повече от десет велики цивилизации, и че всички те са в една или друга степен наченати от бялата раса. Тези цивилизации са:
- Индийска цивилизация — основана от разклонение на арийците
- Египетска цивилизация — дело на арийска колония от Индия;
- Асирийска цивилизация — към която спадат културите на семитите и финикийците. Според Гобино това е хамито-семитска цивилизация, но със силно и/или под силно иранско влияние;
- Древногръцка цивилизация — арийска, но със семитски елементи;
- Китайска цивилизация — подобно на Египетската, основана от една арийска колония от Индия;
- Италийска цивилизация — мозайка от арийските култури на келтите, иберите и други народи, включително семитски;
- Германска цивилизация — генерирана от 5 век в западен дух — арийска;
- Алеганска цивилизация в Америка (Западна Вирджиния);
- Мексиканска цивилизация в Америка;
- Перуанска цивилизация в Америка;
Предистория [редактиране]
 |
Има съмнения, че текстът, който следва по-долу от този шаблон съдържа оригинално изследване или недоказани твърдения. Ако можете да подкрепите или опровергаете това подозрение с факти и източници, моля пишете на беседата. |
Схващания като елементи от концепцията на Гобино за расовото неравенство могат да се открият още в античността. След Великите географски открития под въздействието на наложилата се практика за "внасяне" на негри-роби от Африка за работа в плантациите на Латинска Америка, се развиват расови идеи под формата на идеологии, намиращи отзвук сред водещото по това време в цивилизационен план европейско обществено мнение.
Оформянето на расизма като теория и идеология съвпада по време с утвърждаването на нациите, които се явяват следствие от т.нар. Велика Френска революция с последвалите я Наполеонови войни. За родоначалник на съвременния расизъм е възприето индоктринално да се смята френският социолог Жозеф Артюр дьо Гобино, който през 1853/55 г. пише 4-томното си „Есе (като опит) за неравенството на човешките раси“. Целта на автора, по собственото му признание, е да създаде идеология противопоставяща се на идеите на революцията с нейното мото свобода, равенство, братство. С есето се оспорва състоятелността на идеите на класовата борба посредством тезата, че равенството между хората е противоестествено и е резултат (социален продукт като идея) от смесването на расите. Гобино смята, че всеобщата човешка история е борба между висши и низши раси и че висша раса са „арийците”. Според Гобино германската раса (германските народи, предимно в езиково отношение) се отличава/т с „горд индивидуализъм”, за разлика от „колективистичното чувство” на романската (романски народи) и славянската раса (славянски народи).
Следствия [редактиране]
|
|
Има съмнения, че текстът, който следва по-долу от този шаблон съдържа оригинално изследване или недоказани твърдения. Ако можете да подкрепите или опровергаете това подозрение с факти и източници, моля пишете на беседата. |
Въз основа на развитието на хуманитарните науки през втората половина на 19 век, и в частност на антропологията, евгениката, социологията и сравнителното религиознание, и главно под въздействието на проучванията на германската историческа школа в края на века Хюстън Чембърлейн излиза със своето проучване „На какво се крепи XIX век“, което произведение маркира пътя за развитието на водещите световни расови концепции и идеологии през първата половина на 20 век.
