За неравенството на човешките раси

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
За неравенството на човешките раси
Essai sur l'inégalité des races humaines
Оригинален език френски
Автор Жозеф Артюр де Гобино
Първо издание 1853/55 г.
Втора френска империя, Париж
Издателство Didot
Жанр антропология
Произведения Tomes I et II, livres 1 à 4, dédicace à Georges V, roi de Hanovre, Didot, Paris, 1853./ Tomes III et IV, livres 5 et 6, conclusion générale, Didot, Paris, 1855.
Поредица да
Предходна 1853
Следваща 1855

бележки

"За неравенството на човешките раси" е есе, чийто автор е Жозеф Артюр де Гобино, който в произведението си развива расова теория, която цели разделянето на хората на висши и нисши отделни човешки раси. Расово-антропологичната конструкция развита в есето от Гобино прераства в школа в социологията до края на 19 век. От гледна точка на съвременната антропология, трудът се разглежда като ранен пример за научен расизъм.

Акцентът на есето е философски и е поставен върху дегенерацията, и е иделогически консервативен опит за защита на Стария ред във Франция отпреди т.нар. Велика френска революция - против включването на третото съсловие в управлението. С представянето на различни лингвистични и антропологични (цивилизационни) аргументи авторът е систематизирал в есето си разните силно вкоренени възгледи през епохата за расите. Моногенист на теория, но полигенист на практика, Гобино развива тезата, че смесването на расите ги дегенерира.

В противовес на това есе, Антенор Фирмен пише трактата „За равенството на човешките раси“ (на френски: De l'Égalité des Races Humaines), който ще окаже силно влияние върху световната литературна и политическа мисъл и се разглежда като предшестващ Негритюда.

Контекст[редактиране | edit source]

Книгата е посветена на Джордж V, последния крал на Хановер (1851-66). Във въведението, авторът представя мотивацията си да информира краля за „скритите причини за революциите, кървавите войни, и беззаконието“.

В писмо до граф Антон фон Прокеш-Остен от 1856 г., Гобино описва книгата си като основана на неговата „омраза към демокрацията и нейното оръжие — Революцията — омраза, която задоволих като показах откъде демокрацията и Революцията идвати накъде отиват“.

Цивилизациите според Гобино[редактиране | edit source]

Гобино твърди, че в историята не е имало повече от десет велики цивилизации, и че всички те са в една или друга степен наченати от бялата раса. Тези цивилизации са:

  1. Индийска цивилизация — основана от разклонение на арийците
  2. Египетска цивилизация — дело на арийска колония от Индия;
  3. Асирийска цивилизация — към която спадат културите на семитите и финикийците. Според Гобино това е хамито-семитска цивилизация, но със силно и/или под силно иранско влияние;
  4. Древногръцка цивилизация — арийска, но със семитски елементи;
  5. Китайска цивилизация — подобно на Египетската, основана от една арийска колония от Индия;
  6. Италийска цивилизация — мозайка от арийските култури на келтите, иберите и други народи, включително семитски;
  7. Германска цивилизация — генерирана от 5 век в западен дух — арийска;
  8. Алеганска цивилизация в Америка (Западна Вирджиния);
  9. Мексиканска цивилизация в Америка;
  10. Перуанска цивилизация в Америка;

Предистория[редактиране | edit source]

Схващания като елементи от концепцията на Гобино за расовото неравенство могат да се открият още в античността. След Великите географски открития под въздействието на наложилата се практика за "внасяне" на негри-роби от Африка за работа в плантациите на Латинска Америка, се развиват расови идеи под формата на идеологии, намиращи отзвук сред водещото по това време в цивилизационен план европейско обществено мнение.

Оформянето на расизма като теория и идеология съвпада по време с утвърждаването на нациите, които се явяват следствие от т.нар. Велика Френска революция с последвалите я Наполеонови войни. За родоначалник на съвременния расизъм е възприето индоктринално да се смята френският социолог Жозеф Артюр дьо Гобино, който през 1853/55 г. пише 4-томното си „Есе (като опит) за неравенството на човешките раси“. Целта на автора, по собственото му признание, е да създаде идеология противопоставяща се на идеите на революцията с нейното мото свобода, равенство, братство. С есето се оспорва състоятелността на идеите на класовата борба посредством тезата, че равенството между хората е противоестествено и е резултат (социален продукт като идея) от смесването на расите. Гобино смята, че всеобщата човешка история е борба между висши и низши раси и че висша раса са „арийците”. Според Гобино германската раса (германските народи, предимно в езиково отношение) се отличава/т с „горд индивидуализъм”, за разлика от „колективистичното чувство” на романската (романски народи) и славянската раса (славянски народи).

Следствия[редактиране | edit source]

Въз основа на развитието на хуманитарните науки през втората половина на 19 век, и в частност на антропологията, евгениката, социологията и сравнителното религиознание, и главно под въздействието на проучванията на германската историческа школа в края на века Хюстън Чембърлейн излиза със своето проучване „На какво се крепи XIX век“, което произведение маркира пътя за развитието на водещите световни расови концепции и идеологии през първата половина на 20 век.

Източници[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]