Змийска колона (Истанбул)

Змийската колона: рисунка от 1574 г. и съвременен изглед

Змийска колона ( на гръцки: Τρικάρηνος Όφις, на турски: Yılanlı Sütun ) е антична бронзова колона на главния площад на Истанбул Султанахмет (античния Хиподрум). Това е оцелялата част от жертвен триножник, излят от оръжията на персите, загинали в битката при Платея (479 г. пр.н.е.) по време на гръко-персийските войни. Първоначално се е намирал в Делфи, но по-късно е транспортиран от император Константин до новата столица на Римската империя Константинопол (днешен Истанбул). Първоначално 8-метровата колона, образувана от сплетените змийски тела, е била увенчана с трите им глави, поддържащи златен триножник за жертвоприношения. През 1700 г. колоната е частично разрушена. Част от една от змийските глави днес се намира в Истанбулския археологически музей.

История на създаването[редактиране | редактиране на кода]

След решителната победа при Платея, по време на която армията на персите е унищожена, гърците завземат богата плячка. Една десета от нея е посветена в дар на боговете, по-специално в светилището на Аполон в Делфи. Според Херодот „от тази десетина е направен и посветен на боговете златен триножник върху триглава медна змия, който стои в Делфи непосредствено при олтара“ ^[1].

Създаването на колоната, наречена първоначално „Дракон“^[2] ^{:с. 21}, е белязано от скандал. Лакедемонецът Павзаний заповядва да се постави следния надпис^[3] :

„

Павсаний, вождът на елините, който войската мидийска срази, на бог (Феб) Аполон този паметник посвети..

“

Останалите гърци са обидени от това поведение на Павзаний, присвоил си цялата слава за победата, която по право принадлежи на всички. С декрет лакедемонският сенат постановява да се изстърже този надпис и да се замени със списък на всички 36 полиси^[2]^[4], чиито войски са взели участие в битката. Надписът е на древногръцки диалект и се е намирал между третия и тринадесетия пръстен, считано от земята. Към 2015 г. надписът вече не се вижда^[5].

Според Диодор Сицилийски, вместо оригиналния надпис е поставено двустишие на поета Симонид^[6]: „Това е дар от спасителите на обширната Елада, избавили я от веригите на позорно робство“.

По-нататъшна история[редактиране | редактиране на кода]

Златният купел, разположен върху трите змийски глави, изчезва по време на разграбването на храма на Делфи от гражданите на Фокида през 345/344 г. пр.н.е. Според друга версия^[2] преминава директно у Византия. Разграбването на Делфи служи като добър повод Филип II Македонски да се застъпи за светилището на елините, като оглави поход срещу Фокида по време на Третата свещена война.^[7] Според друга версия златото изчезва при завладяването на Константинопол по време на Четвъртия кръстоносен поход^[8].

През 324 г. сл. Хр. колоната е транспортирана до новата столица на Римската империя – Константинопол и е поставен върху спината на Хиподрума^[2].

Има няколко легенди, свързани с частичното унищожаване на колоната. Според една от тях, по време на тържественото си влизане в превзетия Константинопол, Мехмед II заповядва да бъде унищожен символът на една от най-големите гръцки победи. Легендата не издържа критика поради по-късни описания и изображения на колоната и изобразяването на змийски глави на рисунките. Според друга версия, пиян полски аристократ отсякъл змийските глави. Най-правдоподобна е версията на османския историк Мехмед Ага, че през нощта на 20 октомври 1700 г. е извършен вандалски акт от неизвестен извършител.

През 2015 г. бронзово копие на Змийската колона е инсталирано в археологическия резерват Делфи^[5].

Надпис и списък на полисите[редактиране | редактиране на кода]

Спирален ред в колоната	Група	Ред	Надпис (приближение)^[9] _{* = липсващ текст}	Епиграфско съдържание^[10]	Съвременен прочит (на гръцки)	Съвременен прочит (на български)	Под влияние на
13-и	Α´	1 2 3	ΤΟ* ΠΟΛΕΜΟΝ * ΠΟΛΕΜΕΟΝ	τ̣ο[ίδε τὸν] πόλεμον [ἐ]- πολ[έ]μεον	σε αυτόν τον πόλεμο πολέμησαν	те се биха във войната
12-и	Β´	4 5 6	ΛΑΚΕΔ* ΑΘΑΝΑ* ΚΟΡΙΝΘΙΟΙ	Λακ̣εδ̣[αιμόνιοι] Ἀθαναῖο[ι] Κορίνθιοι	Λακεδαιμόνιοι Αθηναίοι Κορίνθιοι	лакедемонци атиняни коринтци	Спарта Атина Коринт
11-и	Γ´	7 8 9	ΤΕϾEA ΣFΚVON*I AICINATAI	Τεγεᾶ[ται] Σικυόν[ιο]ι Αἰγινᾶται	Τεγεάτες Σικυόνιοι Αιγινήτες	тегейци сикионци егинци	Спарта Спарта Спарта
10-и	Δ´	10 11 12	MEϹAREΣ ΕΠΙDΑVRIOI ER*OMENIOI	Μεγαρε͂ς Ἐπιδαύριοι Ἐρχομένιοι	Μεγαρείς Επιδαύριοι Ορχομένιοι	мегарци епидаврийци орхоменци (от аркадия)	Спарта Спарта Спарта
9-и	Ε´	13 14 15	ΦΛΕΙΑΣΙΟΙ ΤRΟΙΑΝΟΙΟΙ ΕRMIONEΣ	Φλειάσιοι Τροζάνιοι Ἑρμιονε͂ς	Φλειάσιοι Τροιζήνιοι Ερμιονείς	флиунтийци тризинци хермионци	Спарта Спарта Спарта
8-и	ΣΤ´	16 17 18	TIPVNΘΙΟΙ ΛΑΤΑΙΕΣ ϴΕ*ΠΙΕΣ	Τιρύνθιοι Πλαταιε͂ς Θεσπιε͂ς	Τιρύνθιοι Πλαταιείς Θεσπιείς	тиринтци платейци теспийци	Спарта Атина -
7-и	Ι´	19 20 21 22	ΜVΚΑΝΕΣ ΚΕΙΟΙ ΜΑΛΙΟΙ ΤΕΝΙΟΙ	Μυκανε͂ς Κεῖοι Μάλιοι Τένιοι	Μυκηνείς Κίοι Μήλιοι Τήνιοι	микенци киосци милосци тиносци	Спарта Атина Атина Атина
6-и	ΙΑ´	23 24 25	ΝΑΧΙΟΙ ΕRETRIEΣ ΑΛΚΙΔΕΣ	Νάξιοι Ἐρετριε͂ς Χαλκιδε͂ς	Νάξιοι Ερετριείς Χαλκιδείς	наксосци еретрийци халкидци	Атина Атина Атина
5-и	ΙΒ´	26 27 28	ΣΤVΡΕΣ FΑΛΕΙΟΙ ΠΟΤΕΙΔΑΙΑΤΑΙ	Στυρε͂ς Ϝαλεῖοι Ποτειδαιᾶται	Στυρείς Ηλείοι Ποτιδαιάτες	стирейци елейци потидейци	Атина Спарта Коринт
4-и	ΙΓ´	29 30 31 32	ΛΕVΚΑΔΙΟΙ FANAKTOΡΙΕΣ ΚV*NIOI ΣΙΦΝΙΟΙ	Λευκάδιοι Ϝανακτοριε͂ς Κύθνιοι Σίφνιοι	Λευκάδιοι Ανακτορείς Κύθνιοι Σίφνιοι	левкадци анакторийци китносци сифносци	Коринт Коринт Атина Атина
3-и	ΙΔ´	33 34	ΑΜΠRΑΚΙΟΤΑΙ ΛΕΠRΕΑΤΑΙ	Ἀμπρακιο͂ται Λεπρεᾶται	Αμβρακιώτες Λεπρεάτες	амбракийци леприати	Коринт Спарта

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Пития

Източници[редактиране | редактиране на кода]

↑ Херодот. История IX. 8.1.1
↑ ^а ^б ^в ^г Дил, Шарл и др. Византия. Издателска къща „Херодот“, 1992. Посетен на 12 август 2021.
↑ Тукидид. История I. 132
↑ Тукидид. История на Пелопонеската война Кн. І-VIII, кн.1 гл.132 Връзка към англоезичния превод в Perseus Project
↑ ^а ^б The "Serpent Column" will once again adorn Delphi // Archaeology Wiki. Посетен на 8 август 2021. (на английски)
↑ Диодор Сицилийски. Историческа библиотека 11.33
↑ Павзаний. Описание на Елада, Кн. І-Х (Валерий Русинов – превод). София, Център по тракология „Проф. Александър Фол“ – БАН, 2004. с. X.2.5.
↑ Jason C. Mavrovitis. The Atmeidan, or Hippodrome--in Constantinople // helleniccomserve.com. Посетен на 8 август 2021. (на английски)
↑ Imagines inscriptionum Graecarum antiquissimarum : in usum scholarum // Посетен на 2015-12-02.
↑ Syll.³ 31 - PHI Greek Inscriptions // Посетен на 2015-11-20.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Змеиная колонна“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[1] Херодот. История IX. 8.1.1

[Дил-2] а ^б ^в ^г Дил, Шарл и др. Византия. Издателска къща „Херодот“, 1992. Посетен на 12 август 2021.

[3] Тукидид. История I. 132

[4] Тукидид. История на Пелопонеската война Кн. І-VIII, кн.1 гл.132 Връзка към англоезичния превод в Perseus Project

[AW-5] а ^б The "Serpent Column" will once again adorn Delphi // Archaeology Wiki. Посетен на 8 август 2021. (на английски)

[6] Диодор Сицилийски. Историческа библиотека 11.33

[7] Павзаний. Описание на Елада, Кн. І-Х (Валерий Русинов – превод). София, Център по тракология „Проф. Александър Фол“ – БАН, 2004. с. X.2.5.

[8] Jason C. Mavrovitis. The Atmeidan, or Hippodrome--in Constantinople // helleniccomserve.com. Посетен на 8 август 2021. (на английски)

[:4-9] Imagines inscriptionum Graecarum antiquissimarum : in usum scholarum // Посетен на 2015-12-02.

[:2-10] Syll.³ 31 - PHI Greek Inscriptions // Посетен на 2015-11-20.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]